2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3857/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 27.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 3857/2014 година
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 23541, постановено на 10.12.2013 год. по ч.гр.дело № 13943/2013 год. по описа на Софийския градски съд, І-во гражданско отделение, с което е оставена без уважение частна жалба на Б. телекомуникационна компания(БТК)АД срещу определение от 19.08.2013 год. на Софийския районен съд, 42-ри състав за прекратяване производството по гр.дело № 29771/2012 год. поради оттегляне на иска и на основание чл.232 ГПК.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят БТК,АД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], който чрез пълномощника адвокат Д. П. П. го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: при предявяване на два идентични иска – с еднакъв предмет, страни и петитум, оттеглянето на първия по време иск, не представлява ли заобикаляне на закона?
От ответницата по частната жалба Пенка Г. Х., ЕГН [ЕГН] от [населено място] е постъпило писмено становище (има характер на отговор) по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направени по делото разноски за каквито липсват доказателства да са сторени в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл.232 ГПК ищецът може да оттегли иска си без съгласие на ответника до приключване на първото по делото заседание, а в случая молбата за оттегляне е с дата 16.08.2013 год. преди насрочване на делото, поради което не е необходимо съгласие на ответника по спора. Взети са предвид твърденията, че друг състав на същия съд вече се е произнесъл по иск, при което съдебният акт е обжалван като недопустим на основание чл.126, ал.1 ГПК тъй като това дело е с № 29782/2012 год. на 32-ри състав и е образувано след настоящото (с № 29771/2012 год.), а идентичността не е подкрепена с доказателства. Направен е извод, че тези твърдения са и ирелевантни за спора.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Посочените (непредставени от жалбоподателя) решения на ІV ГО на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 619 от 30.09.2010 год. по гр.дело № 370/2010 год. е по дело за служебно присъждане на издръжка на дете от бракоразводния съд, постановил развода при наличие на решение за издръжката, предшестваща развода и приложението на чл.126 ГПК;
Решение № 471/2011 год. от 16.01.2012 год. по гр.дело № 1522/2010 год. се отнася до иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК по приложението на чл.126, ал.1 ГПК, при което второто дело е с различен предмет-за прогласяване нищожност на сделка на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.10, ал.1 ЗСГ/отм./.
Отделен е въпросът, че отводът за висящ правен спор по чл.126, ал.1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения – антиципира се отвода за пресъдено нещо. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. Липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело. В този случай е налице условие за спиране на обусловеното дело по разпореждане на съда на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК(чл.182, б.”г” ГПК, отм.).
Според представената искова молба с отговора по частната жалба (подадена на една и същата дата 16.11.2011 год. с настоящата) по гр.дело № 49162/2011 год. има и втори ответник – Частен съдебен изпълнител Д. В. В., т.е. няма идентитет на страни, а и предмет.
Поради отсъствие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 23541/10.12.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 13943/2013 год. по описа на Софийския градски съд, І-во гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ