О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
Гр.София, 18.05.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1013 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” О. , гр. В. срещу решение № 813/01.07.2009г., постановено по гр.д. № 178/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 147/23.11.2007г. по гр.д. № 290/2007г. на В. окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против “Е”ЕО. , гр. В. иск за сумата от 12000 лв., представляваща незаплатени вноски за м.януари, февруари и март 2007г. съгласно т.І, т.5 от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 15.12.2006г. и сумата 6300 лв. – договорна неустойка за забава по т.І, т.6 от предварителния договор.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, вкл. от ВКС, и от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот на 15.12.2006г., както и окончателен договор на 18.12.2006г. Според предварителния договор продажната цена е уговорена на 70000 лв., платима на части, като по т.І,т.5 частта от 15000 лв. е дължима на четири разсрочени плащания. Цената на имота, посочена в нотариалния акт, е 50374 лв., от която сумата от 5164.86 лв. да се преведе от купувача за погасяване на публични задължения на продавача, а остатъкът – за погасяване на кредит на продавача към банка. При тази безспорна фактическа обстановка решаващият състав е изложил съображения, че със сключването на окончателния договор действието на предварителния договор е прекратено, поради което дължимата цена е уговорената в нотариалния акт. Претенцията на ищеца е основана на предварителния договор, като липсват твърдения да не е изпълнено задължението на купувача за заплащане на цената по окончателния договор, поради което исковете по чл.79 ЗЗД и за неустойка за забава в плащането на цената по чл.92 ЗЗД са отхвърлени.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е заявил процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, изразяващ се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Формулираният материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за развитието на правото, е за съотношението между предварителните и окончателните договори.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал конкретен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с задължителна за съдилищата практика на ВКС. Бланкетното възпроизвеждане на чл.280, ал.1 ГПК и посочването на решения на ВКС не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. Доводите за неправилност на въззивното решение, вкл. за съществено нарушение на процесуалните правила, не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос за съотношението между предварителния и окончателния договор е формулиран принципно и общо, а не с оглед на конкретните обстоятелства по спора. С представените две решения на ВКС касаторът не е аргументирал основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С Решение № 29/12.06.1980г. по гр.д. № 20/80г. ОСГК е прието, че правни последици поражда окончателния договор, а не предварителният. Според Решение № 2175/12.09.1971г. по гр.д. № 1346/71г. на ІІ г.о. клаузата на неустойка по предварителния договор важи за страните по договора и тогава, когато не е възпроизведена в нотариалния акт, но в решението изрично е направено разграничение между отделните клаузи по предварителния и по окончателния договор. Посоченият извод е относим единствено за клаузата за неустойка, уговорена в предварителния договор за неизпълнение на задълженията на някоя от страните по същия. Действието на предварителния договор след сключване на окончателния договор е отречено по отношение на клаузите с вещноправен характер и касаещите съществени елементи на сделката.
В този смисъл настоящият състав на ВКС счита, че не е налице противоречие в практика на ВКС относно действието на окончателния договор и съотношението му с предварителния договор досежно уговорките между продавача и купувача в частта за имота и за цената. Не се налага и тълкуване на конкретна правна норма, чийто смисъл е неясен, поради което касационното обжалване не следва да се допуска съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 813/01.07.2009г., постановено по гр.д. № 178/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.