О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 22.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 231/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. д. „Б” АД, със седалище в гр. С., представлявано от С. С. Проданов, срещу решение № 1* от 04.12.2009 г. по гр.д. № 1969/2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, седми състав, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд от 07.05.2009 г. по гр.д. № 1063/2008 г., е отхвърлен предявеният срещу С. П. Я. от с. Р., Община С., иск с правно основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането за сумата 24 000 лева и за законната лихва върху главницата, считано от 29.02.2008 г.
Касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, инвокира основания за неправилност на решението по чл.281 ГПК, с искане за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора за уважаване на иска, с присъждане на разноски. Твърди се, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, тъй като въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото въпроси, свързани с предпоставките за ангажиране отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, както и относно доказването на регресния иск по чл.402 /отм./ ТЗ. По първият материалноправен въпрос, касаторът счита, че разрешението, дадено от въззивния съд противоречи на т.2 от ППВС № 7/1959 г., а по процесуалноправният въпрос твърди, че обжалваното решение противоречи на трайната практика на съдилищата. Позовава се на следните решения: Р. № 605/09.07.2009 г. на СГС, Р. по в.гр.д. № 448/2008 г. на СГС, Р. № 1169/22.07.2009 г. на Апелативен съд – София, Р. № 1552/ 10.12.2009 г. на Апелативен съд – София, решение № 1322/26.10.2009 г. на Апелативен съд – София и Р. № 33/ 07.02.2008 г. на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по жалбата – С. П. Я., чрез процесуалния си пълномощник, счита, че са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно разглеждане на делото, а по същество, че въззивното решение е правилно. Съображения са изложени в отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че по принцип, след като застрахователното д. – ищец е изплатило дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „К”, то се суброгира в правата на увредения срещу прекия причинител на деликта, който следва да понесе отговорност за причинените вреди. Същевременно обаче са счетени за недоказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно поведение на С. Я. , вреда, пряка причинна връзка между противоправното поведение и вредата, като вината се предполага до доказване на противното. За да направи този извод, решаващият състав е отчел, че досъдебното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК, което обуславя неприложимостта на чл.222 ГПК/отм./, чийто аналог е чл.300 ГПК, за задължителност на актовете на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а от друга страна е отчетена липсата на други доказателства, въз основа на които, на основание чл.213 КЗ, да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника Я.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Поставените от касатора материалноправен и процесуалноправен въпроси безспорно са значими за изхода на делото, но не са налице допълнителните предпоставки по т. 1 и т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Като неоснователно следва да се прецени твърдението в жалбата за допуснато от въззивния съд отклонение от обективираната в т.2 на ППВС № 7/1959 г. задължителна практика по приложението на чл.45 ЗЗД, тъй като липсват данни за несъобразяване на дадените указания във връзка с предпоставките за пораждане на отговорността за непозволено увреждане, които следва да бъдат доказани във всеки конкретен случай. Това е видно от решаващите изводи на съда по спорното материално право, направени след преценка на събраните доказателствени средства по делото. Доводите на касатора за неправилност на фактическите и правни изводи на решаващия съд, не могат да се преценяват по същество във фазата по селектиране на касационните жалби, а основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Решенията на първоинстанционни и въззивни съдилища, на които се позовава касаторът, не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като липсват данни да са влезли в сила, поради което не попадат в понятието „съдебна практика” по смисъла на посочената разпоредба. Що се касае до решение № 33/ 07.02.2008 г. на ВКС, ІІ т.о., то не доказва наличието на противоречива практика по поставените от касатора правни въпроси. Даденото от ВКС разрешение е относно доказателствената сила на протокола за ПТП, като официален документ, включително и в частта относно отразените в него обстоятелства и причини за настъпване на ПТП, както и реда за оборване на тази доказателствена сила. Видно от представения по настоящото дело протокол за ПТП, настъпило на 22.06.2007 г., в него не са отразени обстоятелства и причини за настъпване на произшествието, в резултат на което са причинени увреждания и на двата автомобила, а е посочено само, че се води дознание от РПУ Стара Загора.
Предвид недопускането на касационно разглеждане на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 300 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 04.12.2009 г. по гр.д. № 1969/2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, седми състав.
ОСЪЖДА ЗД „Б” АД да заплати на С. П. Я. сумата 300/триста/ лева – разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: