О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
гр. София, 23.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 1572/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частни жалби на Д. Г. П. и Тоня Г. С. срещу определение № 46 от 08.01.2015 г. по ч. гр. дело № 4430/2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав.
Ответницата по частните жалби Д. С. А. не е заявила становище.
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
Настоящият съдебен състав констатира, че подадените частни жалби са с идентично съдържание, поради което доводите им следва да бъдат разгледани заедно.
С определението, предмет на обжалване състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение депозираната от двете настоящи жалбоподателки молба за допълване на определение № 2882 от 21.11.2014 г. по ч. гр. дело № 4430/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта му за разноските, като им се присъдят по 1000 лв. възнаграждение за един адвокат, направени в производството пред Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че с оглед данните по делото – прекратяване на производството преди връчване на препис на двете жалбоподателки от исковата молба и с оглед практиката на ВКС, разноски не следва да се присъждат, тъй като те ще бъдат определени в зависимост от крайния изход на делото. Освен това съдът е констатирал, че не са представени доказателства, установяващи реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като представеното пълномощно на адвокат П. не е подписано от Т. С., няма представен в оригинал или заверен препис от пълномощно и на Д. П..
Определението е правилно.
Действително с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат и при прекратяване на делото и те биха били дължими, ако в първоинстанционното производство, приключило с прекратителното определение, такива са направени от ответниците по иска. Разглежданият случай не е такъв, както правилно е отбелязал въззивния съд. В случая производството е прекратено преди размяната на книжа и преди получаване от ответниците на исковата молба с оглед защитата, по която ответниците биха направили разноски. Правно необосновано е и разбирането им, че направените разноски след постановяване на прекратителното определение се дължат. Инстанционната проверка на правилността на определението също не предполага дължимост на разноските в това производство, тъй като, ако евентуално е ангажирана адвокатска защита, то тези разноски отново са дължими с окончателния акт по делото, но само ако на са направени преди постановяване на прекратителното определение.
Правно необосновано жалбоподателките считат, че настоящото производство е касационно. То не е такова с оглед приетото с т. 24 на ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС. Поради това не следва да се разглеждат и направените доводи по допускане на касационното обжалване, тъй като техните жалби се разглеждат по същество с оглед правната квалификация на производството по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Правно необосновано е и позоваването на ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 и т. 11 с оглед доказаност на разноските. Тъкмо видно от представените по делото доказателства не е налице и установеност на действително направените разноски по спора, тъй като упълномощаването, както правилно е отбелязал въззивния съд, извършено от Т. С. не е доказано предвид това, че пълномощното не носи нейния подпис. Не е доказано и извършването на разноски от Д. С. или и констатациите за недоказаност на разноските са правилни. Правно необосновано е и разбирането, изложено в жалбите относно това, че списъкът може да не носи подписа на изготвилия го, тъй като според страните имало изискване единствено за представянето му и този списък представлявал процесуален способ за въвеждане искането за присъждане на направените разноски. Това разбиране на страната не кореспондира нито с установения процесуален ред за въвеждане на искания пред съд, нито с дадената от самата страна характеристика на списъка по чл. 80 ГПК. Всяко сезиране на съд се извършва в определената от ГПК форма и тя е писмена, като неин задължителен реквизит е и подписа и указване на лицето, от което тя изхожда.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са допуснати нарушения, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 46 от 08.01.2015 г. по ч. гр. дело № 4430/2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: