О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 27.03.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1244/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №ІІ-85 на Бургаски окръжен съд, постановено на 04.07.2012г. по в.гр.д.№ 1096/2012г., с което е потвърдено решение №ХІІІ-531/09.04.2012г. по гр. д .№ 3902/2011г. на Б.. С последното са уважени предявените от Г. Б. В. искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ, като е отменена като незаконосъобразна заповед №ЧР 202 от 11.03.2011г., с която е прекратено трудовото й правоотношение , Заповед №566 от 10.03.2011г. , с която й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност “Директор в ОДЗ №10 “С.” в [населено място] и Общината е осъдена да й заплати сумата 7288лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението от 11.03.2011г. до 11.09.2011г. ,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 10.05.2011г., до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е обосновал извод, че уволнението е незаконно, тъй като е допуснато нарушение на чл.333 ал.2 КТ. Поддържа се, че е налице основанието по чл. 280 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по уточнения от съда въпрос : прилага ли се при дисциплинарно уволнение предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.3 и ал.2 от КТ в случаите, когато е налице бездействие от страна на работника за представяне на необходимата медицинска документация и за задълженията в това отношение на работодателя и на работника / служителя, като се сочи решение №1652 от 13.02.2004г. на ВКС по гр.д.№952/2002г. В това решение е разгледана хипотеза на неизпълнение от страна на уволнения работник на задължението по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. да представи медицинската документация, установяваща заболяване по наредбата, за което е предвидена предварителна закрила при уволнение. Според решението на ВКС когато работникът не представи медицинска документация за изясняване на случая, работодателят не е в състояние да осъществи дейност по събиране на предварителна информация за здравословното му състояние и в този случай предварителната закрила по чл.333 от КТ не се прилага.
Ответната страна Г. Б. В. в представен писмен отговор, подаден чрез адв.П. от АК Б., взема становище, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд приел, че след като е било открито дисциплинарното производство спрямо Г. В. и преди да бъде постановена заповедта за налагане на дисциплинарното й наказание й е отправено писмо от [община] с указание да посочи налице ли са обстоятелствата по чл. 333 от КТ, както и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения; че в дадения срок Г. В. е представила писмо с вх. № 911-Г-110/17.02.2011г, ведно с копие от медицинска бележка, издадена от личния лекар и рецептурна книжка, в които документи са вписани заболяванията, от които тя страда; че е установено обстоятелството, че Г. Б. В. страда от хипертонична болест на сърцето и неинсулинозависим диабет – заболяване, което попада под разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 5/87г., поради което и на основание чл. 333, ал. 2 от КТ работодателят е следвало задължително да вземе мнението на ТЕЛК преди прекратяване на трудовото правоотношение и след като получи мнение едва тогава да поиска разрешение от Инспекцията по труда, като представи и изготвеното мнение от страна на ТЕЛК. Приел е също, че [община] е отправила искане до ТЕЛК – [населено място] за изразяване на мнение относно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, предвид констатирани нарушения, на трудовата дисциплина; че 01.03.2011г. в [община] е получено писмо от страна на ТЕЛК -Б. в уверение на това, че ще бъде поканено лицето да се яви на преглед и да представи необходимата медицинска документация за извършване на експертната оценка , както и, че ще се окаже необходимото съдействие за своевременно извършване на оценка на здравословното състояние на Г. В.; че в деня, в който [община] е получила това уведомително писмо от страна на ТЕЛК – 01.03.2011г., е отправила искане до Инспекцията по труда – [населено място] за даване на разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и с Писмо с изх. № 0032-1231/01.03.2011г. (тоест от същата дата -01.03.2011г.), Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място] е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с Г. Б. В. на длъжност Директор на ОДЗ № 10 „С.” – [населено място]. При така приетотож за установено съдът е обосновал извод, че при издаване на процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, работодателят е допуснал нарушение на чл.333 ал.2 КТ, поради което процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение е нарушена. Посочил е, че служителят попада в обхвата на категорията работници и служители, спрямо които намира приложение предвидената в чл.333 специална предварителна закрила при уволнение, че работодателят е бил длъжен да поиска предхождащо уволнението съгласие от Инспекцията по труда; че това съгласие само по себе си не може да санира липсата на мнение на ТЕЛК , дадено преди съгласието; че мнението на ТЕЛК, когато такова се изисква, и съгласието на Инспекцията по труда са две кумулативни предварителни предпоставки , необходими за законосъобразността на проведеното уволнение и липсата на една от тях опорочава цялата процедура. В случая работодателят не е изчакал мнението на ТЕЛК преди да поиска съгласието на инспекцията по труда, поради което е нарушено правилото на чл. 333 ал. 2 от КТ. Съобразно изложеното е счел уволнението за незаконосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Противоречие с практиката на ВКС има тогава, когато повдигнатият въпрос е разрешен по начин, който е различен от задължителна практика (ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС). В случая касаторът се позовава на решение на ВКС, постановено по отменения ГПК по конкретен казус, което не е задължително за съдилищата – т.е. поддържаното основание следва да се квалифицира по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, а не по т.1 от цитираната разпоредба.
Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Същевременно според разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на Т. № 1/2009 г./, а изведеният такъв от изложението и уточнен от съда не е обуславящ правната воля на съда. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: Относно предпоставките за приложение на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ , задълженията в това отношение на работодателя и на служителя и последиците от неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него, са постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК за отстраняване на противоречива съдебна практика и за точното прилагане на закона множество решения на ВКС- Р № 615 / 02.11.2010 г. по дело № 852 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., P № 492 от 17.06.2010 г. по гр.д.№ 477/ 2010 г. и др. С тях е прието, че преценката на условията за наличие на предварителна закрила по смисъла на чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ е необходимо да бъде извършена от работодателя към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. След като задължението на работодателя е предварително да събере за работниците или служителите, които смята да уволни, информация за заболяванията по смисъла на Наредба № 5 от 20 февруари 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда и са налице данни за такова заболяване на работника и служителя, работодателят следва да се снабди с мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за уволнението и то като се вземе предвид всяко от заболяванията, обхванато от закрилата по смисъла на чл. 1 от Наредба № 5/87 г. Закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Ето защо за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. В. решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика. Що се отнася до доводите за материална незаконосъобразност на въззивното решение, за неправилно анализиране на доказателствения материал, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Бургаски окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените такива, които са в размер 300лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІ-85 на Бургаски окръжен съд, постановено на 04.07.2012г. по в.гр.д.№ 1096/2012г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Г. Б. В. сумата 300лв., представляваща деловодни разноски, сторени в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: