5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
София, 07.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 925/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие” – [населено място], срещу въззивно решение № 102 от 23.05.2012 г., постановено по в. гр. д. № 91/2012 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1289 от 08.11.2011 г. по гр. д. № 1775/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което Държаване фонд „Земеделие” е осъден да заплати на [община] сумата 81 358.75 лв., представляваща неизплатено задължение по договор № 1459 от 01.08.2004 г., сключен между [община] и ДФ „Земеделие” – Агенция „С.”, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната присъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България, която сума [община] е осъдена да заплати на [фирма] – [населено място], с влязло в сила решение от 24.06.2005 г. по гр. д. № 35/2009 г. на Варненски окръжен съд, в което ДА „Земеделие” е участвал като трето лице – помагач на осъдената страна, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 01.09.2011 г. до окончателното плащане; сумата 17 861.78 лв. – обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди в размер на лихвата за забава върху главницата, присъдена на [фирма] с влязлото в сила решение, и сумата 5 575.39 лв. – обезщетение за имуществени вреди в размер на платени такси, разноски и адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 122/2009 г. на СИС при В., на основание чл.45 ЗЗД; сумата 9 784.56 лв. – деловодни разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, алтернативно – недопустимо, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. К. навежда доводи, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.223, ал.2 ГПК като е основал изводите си за основателност на предявените искове на мотивите към влезлите в сила решения по гр. д. № 65/2008 г. на Варненски окръжен съд и по т. д. № 35/2009 г. на Варненски апелативен съд, с които е разрешен спор за неизпълнение на задължения на [община] към трето лице – [фирма]. Излага доводи, че доколкото отношенията между [община] и ДФ „Земеделие” произтичат от договор № 1489/01.08.2004 г. за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ въз основа на Наредба № 34/27.08.2003 г. на МЗГ за изпълнение на проект № 290801100067 „Подобряване на междуселищната пътна мрежа в [община]” и не са преюдициални за породените от друг договор отношения между Общината и изпълнителя на проекта [фирма], мотивите към решенията не го обвързват и не могат да се ползват като източник на фактически и правни изводи за изправността му като страна по договора от 01.08.2004 г. В жалбата са наведени и оплаквания за неправилна преценка на доказателствената сила на представени по делото официални документи /контролни листове/.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с релевираните в жалбата касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, възпроизведени дословно в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наред с доводите по чл.281, т.3 ГПК, в изложението са развити и съображения, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, а именно – по въпроса за обвързващата сила на мотивите към решенията по гр. д. № 65/2009 г. на Варненски окръжен съд и по в. т. д. № 35/2009 г. на Варненски апелативен съд. За доказване на противоречивата съдебна практика са представени определение № 468 от 30.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2222/2008 г. на ВКС, V г. о., определение № 288 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 445/2011 г. на ВКС, ІV г. о., и определение № 5724/15.04.2011 г. по ч. гр. д. № 3795/2011 г. на Софийски градски съд.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по касация [община], обл. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което ДФ „Земеделие” е осъден да заплати на [община] сумата 81 358.75 лв., Варненски апелативен съд е приел, че ответникът дължи на ищеца посочената сума по силата на сключения помежду им договор № 1459 от 01.08.2004 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната присъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България във връзка с изпълнени СМР, обект на финансиране с договора. В съответствие с предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд е препратил към изводите на първата инстанция, че поради участието на ДФ „Земеделие” като трето лице – помагач на [община] в производството по гр. д. № 65/2008 г. на Варненски окръжен съд и гр. д. № 35/2009 г. на Варненски апелативен съд, Фондът е обвързан в отношенията си с ищеца /подпомаганата страна/ от мотивите към влезлите в сила решения по тези дела, в които са направени констатации за извършени от [фирма] и подлежащи на заплащане СМР на стойност 81 358.75 лв., възложени от [община] с договор от 30.05.2005 г.; за връзка между изпълнените работи и предмета на договор № 1459 от 01.08.2004 г., сключен между [община] и ДФ „Земеделие – Агенция „С.”, и за неоснователност на отказа на ДФ „Земеделие” да преведе на Общината предварително одобрената с този договор финансова помощ по програма С., препятствал своевременното изпълнение на задълженията към изпълнителя по договора от 30.05.2005 г. [фирма]. По повод оплакванията във въззивната жалба на ДФ „Земеделие” за неправилно приложение на разпоредбата на чл.223, ал.2 ГПК, уреждаща действието на мотивите към влязлото в сила решение в отношенията подпомагаща – подпомагана страна, решаващият състав на Варненски апелативен съд е изразил разбиране, че след като Фондът не се позовава на умисъл или груба небрежност на Общината при водене на предходните дела или на неин пропуск да противопостави на изпълнителя – ищец отблъскващи или погасителни възражения относно претенцията за заплащане на стойността на извършените работи, няма причина да се отрече обвързващата доказателствена сила на мотивите досежно приетото за установено във вътрешните отношения между Фонда като подпомагаща страна и Общината като подпомагана страна. Приел е също, че поради пълната идентичност между предмета на спора по приключилите дела и спорния предмет на разглежданото дело – дължими суми за извършени СМР, обект на финансиране с договор № 1459 от 01.08.2004 г., ответникът не може да се брани с възражение, че не е обвързан от установителното действие на мотивите към решенията по исковете на [фирма] срещу [община].
Потвърждаването на първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата и 23 436.78 лв., присъдена на ищеца като обезщетение за вреди от изплащането на законни лихви в полза на [фирма] и разноски за принудително изпълнение на влезлите в сила решения по предходните дела, е аргументирано с извода, че вредите са причинени от забавата в превеждането на дължимата по договора от 01.08.2004 г. финансова помощ, поради което подлежат на обезщетяване от Фонда.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с неправилното приложение на разпоредбата на чл.223, ал.2 ГПК, рефлектирало върху изводите на въззивния съд за обвързаност на страните от мотивите към влезлите в сила решения по заведеното от [фирма] срещу [община] дело. Всички доводи в изложението са насочени към ревизиране на становището на въззивния съд, че участието на касатора като подпомагаща страна в производството по приключилото дело е основание същият да бъде обвързан от установеното в мотивите към решенията, отнасящо се до вътрешните му отношения с подпомаганата страна [община]. Нарушенията на закона при формиране на изводите на въззивния съд по съществото на правния спор съставляват касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на обжалваното решение и според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на обсъждане в стадия на производството по чл.288 ГПК. Отъждествяването на предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касация с поддържаните в жалбата касационни основания по чл.281, т.3 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, независимо дали са изпълнени допълнителните изисквания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Дори да се приеме, че въпросът за обвързаността на страните от мотивите към влезлите в сила решения има характер на процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно поради недоказаност на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Представеното с изложението определение № 288 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г. на ВКС, ІV г. о., не формира съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е постановено в производство по чл.288 ГПК и с него е оставена без разглеждане касационна жалба, с която са обжалвани мотивите към въззивно решение. Не е налице противоречие между обжалваното решение и практиката в определение № 468 от 30.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2222/2008 г. на ВКС, V г. о. С това определение Върховният касационен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, различен от релевантния за конкретното дело – достатъчно ли е установителното действие на съдебното решение по чл.179, ал.1 ГПК /отм./ за обосноваване на правен интерес от привличането на трето лице – помагач и допустимо ли е привличане на трето лице – помагач по конститутивни искове. Освен това в съобразителната част на определението е застъпено становище, че установителното действие на мотивите в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна се отнася само за онези факти, които са общи с правоотношението, предмет на иска и на делото, по което се иска привличане, или за фактите, които са в каузална зависимост между разглежданото дело и делото по бъдещия иск между подпомаганата и подпомагащата страна. От същата позиция е изходил и въззивният съд като е приел, че установеното в мотивите към влезлите в сила решения по исковете срещу подпомаганата страна, отнасящо се до общите за приключилото и за по-късно заведеното дело факти – извършването на СМР, подлежащи на заплащане със средства по договор № 1459/01.08.2004 г., обвързва подпомагащата страна в последващия съдебен процес за реално изпълнение на произтичащото от този договор задължение. Липсва противоречие и с практиката в определение № 5724 от 15.04.2011 г. по ч. гр. д. № 3795/2011 г. на Софийски градски съд, в което е изразено разбиране, че правен интерес от привличане на трето лице – помагач съществува тогава, когато вътрешните отношения между привличащата страна и третото лице са в такава връзка, че пряко да зависят от правоотношението, предмет на делото, и да позволяват обвързване на помагача с установителното действие на мотивите.
Твърдението на касатора, че процесуалният въпрос за обвързващото действие на мотивите е от значение за точното прилагане на закона, не налага обсъждане на предпоставките за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не се твърди въпросът да има значение и за развитието на правото като част от уреденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК общо основание за достъп до касация.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 23.05.2012 г., постановено по в. гр. д. № 91/2012 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :