О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
гр. София, 18.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №937 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б. срещу решение №323 от 21.11.2017г. по т.д. №349/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО. С него е отменено решение №126 от 06.03.2017г. по т.д.№765/2014г. на Пловдивски окръжен съд, като вместо това е осъден А. Н. Б. да заплати на „Балкан“ АД, [населено място], сумата от 98 104,44 лева, представляваща причинена на ищеца имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на неговото имущество със същата сума, като надплатена по договор за покупко- продажба на „Машина за многоточково електро – съпротивително заваряване на телени мрежи, снабдена с микропроцесорно управление тип MG 900“, сключен на 22.08.2011г. между „Балкан“ АД, като купувач и „Ризов Машинен“ ООД, в качеството му на търговски представител на чуждестранното търговско дружество – продавач „Шлатер Индъстрийз“ АД – Швейцария, която вреда е настъпила вследствие на неизпълнение от страна на ответника на задълженията му като изпълнителен директор на „Балкан“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от 98 104,44 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.10.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата от 16 386,28 лева – разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд е възприел неправилно събраните по делото доказателства и е обосновал незаконосъобразни правни изводи, като извършеният от него анализ не е обусловен от съвкупността на писмени доказателства и гласни показания и обяснения, събрани по делото. Прави оплаквания, че извършеният от въззивния съд анализ на доказателствата в тяхната съвкупност, е необективен, порочен и подчинен единствено на каузата на ищеца. Счита, че като не е съобразил волята на страните при подписване на договора от 22.08.2011г. и не е обсъдил обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК, въззивният съд е формирал незаконосъобразни правни изводи.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: „1.Какво е правното значение на обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК пред първоинстанционния съд, и как следва да се тълкуват, когато същите изключват виновно поведение на ответника, във връзка с отговорността му по чл.240 ал.2 от ТЗ? 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност? 3. Може ли въззивният съд да излезе извън пределите на въззивната жалба при преценка на фактическите обстоятелства по делото? 4. Когато е налице влязло в сила решение, с което исканата сума, твърдяна от ищеца като нанесени на дружеството вреди, му е присъдена, следва ли това обстоятелство да бъде преценено от съда с оглед отговорността на управителя по чл.240 ал.2 от ТЗ? 5. Вината за отговорността на управителя по чл.240 ал.2 от ТЗ следва ли да бъде доказана, при условие на пълно и главно доказване? 6. Длъжен ли е въззивният съд, когато служебно направи промяна в правната квалификация на иска, да даде указания за доказателствената тежест или липсата на доказване?
Касаторът твърди, че по първия поставен въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №159/10.08.2015г. по гр.д.№4124/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Поддържа, че разрешението по втория поставен въпрос във въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС, обективирана в решение №229/14.12.2016г. по гр.д.№2221/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и в решение №65/30.07.2014г. по т.д.№1656/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Посочва, че произнасянето по третия въпрос във въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, формирана с решение №41/20.07.2016г. по т.д.№3314/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №54/25.03.2014г. по гр.д.№3066/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение №670/27.12.2010г. по гр.д.№1728/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение №136/08.05.2014г. по гр.д.№4488/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о. Относно петия въпрос посочва, че въззивният съд е допуснал противоречие с решение №150 от 29.05.2015г. по гр.д.№5272/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №115 от 27.11.2012г. по т.д. №61/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. По отношение на всички въпроси поддържа, че се явяват от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Също така поддържа и че решението е очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата „Балкан” АД твърди, че липсват предпоставките по чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Поддържа,че съдът е съобразил напълно съдебната практика, съобразил е доводите на страните, обсъдил е събраните доказателства и обосновано и съобразено с материалния закон е приел, че ответникът носи отговорност за вреди, причинени на дружеството. Счита за безспорно установени всички елементи от фактическия състав на увреждането, извършено от касатора А. Б. чрез сключването на договора с „Ризов Машинен“ ООД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от „Балкан“ АД, [населено място], срещу А. Н. Б. иск за сумата от 98 104,44 лева, представляваща причинена на ищеца имуществена вреда вследствие на неизпълнение от страна на ответника на задълженията му като изпълнителен директор на „Балкан“ АД, въззивният съд е установил от събраните доказателства, че „Шлатер Индъстрийз“ АД – Швейцария е извършило доставка и монтаж на поръчана от „Балкан“ АД машина за многоточково електро-съпротивително заваряване на телени мрежи с микропроцесорно управление, по силата на сключен между тях договор №B.-2.1.06/2TMM-02-18/Su-1“ от 23.12.2011г. Също така е намерил за доказано, че уговорената пълна цена на доставката в размер на 209 000 евро е била заплатена изцяло от купувача „Балкан“ АД на продавача „Шлатер Индъстрийз“ АД към 16.02.2012г., като освен цената на доставената и монтирана машина, ищецът „Балкан“ АД е заплатил допълнително и в полза на трето по отношение на договора от 23.12.2011г. лице – „Ризов Машинен“ ООД, сумата от 98104,44 лв. представляваща 20% от стойността на машината, като формалното основание за заплащането й е сключен с това лице договор от 22.08.2011г. Въззивният съд е приел, че сключването на този договор не само не е било обусловено от производствените и/или икономически интереси на ищцовото дружество към онзи момент, но и липсва разумно обяснение, както за необходимостта от сключването му, така и за частичното му изпълнение, изразяващо се в превеждане по сметка на „Ризов Машинен“ ООД на сумата 98104,44 лв. Изтъкнал е, че към момента на сключването на този договор вече е била в ход процедурата по проект №2ТММ-02-18/18.02.2011г. за открит избор за определяне на изпълнител, участниците в който, вкл. и „Шлатер Индъстрийз“ АД, са били известни. Въззивният съд е посочил, че липсват каквито и да било доказателства, че при сключването на договора от 22.08.2011г., „Ризов Машинен“ ООД действително е било представител на „Шлатер Индъстрийз“ АД. Въз основа на това съдът е стигнал до заключението, че ответникът е съзнавал, че задълженията за „Балкан“ АД във връзка с процесната доставка са възникнали единствено по договора от 23.12.2011г. пряко към продавача, както и че цялото задължение относно продажната цена на машината възлиза на 209 000 евро. Посочил е, че всяко плащане над тази цена, каквато представлява това на сумата 98104,44 лв., и то на трето за облигационното правоотношение по този договор лице, няма отношение към уговорената доставка, поради което, доколкото не е установено, а и не се твърди друго основание, се явява недължимо и води до неоправдано намаляване имуществото на ищцовото дружество. Приел е, че претърпяната от ищеца загуба в размер на процесната сума, е пряка последица от действията на ответника А. Б., който в нарушение на задълженията си по чл.237 ал.2 от ТЗ и по чл.3 от Договора за управление, въпреки откритата процедура по проект №2ТММ-02-18/18.02.2011г. и преди приключването й, е сключил друг, напълно ненужен договор, по който е задължил представляваното от него дружество със заплащането в полза на трето лице на сума, по-висока от продажната цена на поръчаната машина. Така, с нареждане на заплащането на разликата над уговорената и заплатена по-късно по другия договор цена на машината, ответникът причинил имуществени вреди на ищеца в размер на процесната сума от 98104,44 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос не е обуславящ за изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск, доколкото съдът изобщо не е обсъждал обясненията на изпълнителния директор на ищцовото дружество, дадени по реда на чл.176 от ГПК. Следователно изводите на съда не биха могли да бъдат обусловени от неправилна интерпретация на правното значение на дадените обяснения, а евентуално от това, че обясненията изобщо не са взети предвид. Поради това от значение за изхода на спора е вторият поставен процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства.
Третият въпрос от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е свързан с доводите на касатора, че въззивният съд е излязъл извън пределите на оплакванията във въззивната жалба при преценката на фактическите обстоятелства по делото. Това твърдение не съответства на данните по делото. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът не е обсъдил всички доводи и аргументи на ищеца, които са довели до необоснованост на първоинстанционното решение, както и до неправилно приложение на материалния закон. В съответствие със задължителите разяснения дадени с Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е отговорил на всички направени във въззивната жалба оплаквания. Произнасяйки се по изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и относимите материално правни норми и е формирал собствени правни изводи по предмета на спора. Поради това този въпрос също не отговаря на общото изискване на чл.280 ал.1 от ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Четвъртият поставен от касатора въпрос също не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване, доколкото решаващите изводи на въззивния съд не са обусловени от отказа му да съобрази влязлото в сила решение по т.д.№6008/2012г. на СГС, с което третото лице „Ризов Машинен“ ООД е осъдено да заплати на „Балкан“ АД надвнесената сума от 98104,44 лева, претендирана като обезщетение в настоящото съдебно производство. Въззивният съд е изложил мотиви относно правното значение на това решение, като е изразил становище, че решението на СГС би имало значение в настоящия спор само ако надплатената сума междувременно е била възстановена от третото лице на ищеца. Този извод е резултат от решаващата дейност на въззивния съд по съществото на правния спор и не подлежи на проверка в производството по допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по петия въпрос, тъй като той не е разрешен от въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС. Съдът е приел, че вината на ответника като изпълнителен директор на ищцовото дружество се изразява в неполагането на дължимата грижа на професионалист, която той е следвало да положи за запазване на интересите на дружеството. Изводът на въззивния съд е изцяло съобразен с практиката на ВКС, относно това, че фактическият състав на отговорността на членовете на органите на управление на търговско дружество обхваща виновно противоправно и вредоносно неизпълнение на техните задължения / в този смисъл е цитираното от касатора решение №115 от 27.11.2012г. по т.д. №61/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./. Поради това по отношение на този въпрос не е доказано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп до касация.
Въпросът по т.6 от изложението е предпоставен от твърдението, че въззивният съд е счел дадената от първоинстанционния съд правна квалификация за неправилна и я е изменил, което не съответства на мотивите на въззивния съд. Поради това този въпрос също не отговаря на общото изискване на чл.280 ал.1 от ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, на която се позовава касационният жалбоподател. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, оплакванията за неправилност в касационната жалба, при липса на други, допълнителни твърдения в изложението за очевидна неправилност на въззивното решение, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен. Решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност.
Този въпрос е обуславящ за изхода на спора, като по него касационният жалбоподател е обосновал и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. На поставения правен въпрос е даден отговор в цитираните от жалбоподателя решение №229/14.12.2016г. по гр.д.№2221/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение №65/30.07.2014г. по гр.д.№1656/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. В същите е възприето, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. При установяване на фактите от значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени според правилото на чл.175 от ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, относими към пораждането на отговорността на касатора за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията му като изпълнителен директор на ищцовото дружество. При тези преценка обаче той не е взел предвид писмените доказателства, приобщени с т.д.№6008/20112г. на СГС, а именно кореспонденцията между „Балкан“ АД и „Шлатер Индъстрийз“ АД във връзка с действията на „Ризов Машинен“ ООД като представител на швейцарското дружество – продавач, както и извлеченията от банковата сметка на дружеството – продавач с дата 31.08.2011г. и 23.02.2012г., а също така не е обсъдил и дадените от представляващия „Балкан“ АД изпълнителен директор по реда на чл.176 ал.1 от ГПК.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1962,10 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №323 от 21.11.2017г. по т.д. №349/2017г. на Пловдивски апелативен съд, ТО.
УКАЗВА на касационния жалбоподател А. Н. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 1962,10 лева / хиляда деветстотин шестдесет и два лева и десет стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.