О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 10.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2760/2015 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на адв.К.Л. – пълномощник на [фирма] – [населено място] против определение № 59/04.03.2015 год.постановено по гр.д.№ 537/2015 г.,по описа на Върховен касационен съд,І г.о.,с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че съдът не се е произнесъл по второто му алтернативно искане,а именно касационната жалба да се счита като молба за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК с оглед приложеното към нея новооткрито писмено доказателство – договор за наем на процесния недвижим имот.
Ответниците Г. и П. Г. не изразяват становище по основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС при проверка допустимостта на образуваното касационно производство е констатирал,че въззивното решение е с цена на иска по чл.108 ЗС под 5 000 лв., която сума ограничава касационното му обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./ Позовал се е на данните за данъчната оценка на спорния имот,както и съгласно действащия към момента на предявяването му процесуален закон – чл.69, ал.1,т.2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно и процесуално допустимо.
Разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК е приложена според точния смисъл на закона, като е съобразено, че касационната жалба е подадена след изменението с ДВ. бр. 100/2010 г. и критерият за определяне допустимостта на самото касационно производство е цената на иска – при изискване за минимален праг от 5000 лв. По релевантния въпрос за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК не са изложени оплаквания и относими съображения от страна на жалбоподателя. Развитите в жалбата доводи за непроизнасяне по второто му алтернативно искане са неотносими към направения извод за недопустимост на касационното обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и като такива те не могат да бъдат „правното основание“ за исканата отмяна на определението като неправилно.
Настоящият тричленен състав споделя изцяло, като правилни изводите за недопустимост на касационното обжалване, поради което определението следва да бъде потвърдено.
По направеното алтернативно искане в касационната жалба делото следва да се докладва на Председателя на ГК на ВКС за евентуална преценка за образуване на производство по глава ХХІV ГПК.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 59/04.03.2015 год.постановено по гр.д.№ 537/2015 г.,по описа на Върховен касационен съд,І г.о.
Делото да се докладва на Председателя на ГК на ВКС за евентуална преценка за образуване на производство по глава ХХІV ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: