О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 13.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 297/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Л., чрез пълномощника й адв. М. К., против решението от 05.07.2010 г. по гр.д. № 10949/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ бр. възз.състав, с което е оставено в сила решението от 27.02.2009 г. по гр.д. № 1122/2007 г. на Софийски районен съд, 81 състав, с което е уважен предявения от П. К. Л. срещу касаторката иск с правно основание чл. 21 ал. 1 СК /отм./.
Ответникът по жалбата П. К. Л., чрез пълномощника му, адв. С. К., изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, и претендира разноските.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивния съд по чл. 188 ГПК /отм./ да обсъди събраните по делото доказателства, да постанови решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона, неговите мотиви да представляват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност- определение № 515/26.05.2009 г. по гр.д. № 385/2009 г. на ВКС, ІV г.о., и ТР № № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, че по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 21 СК /отм/, се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- решение № 1124/19.10.2007 г. по гр.д. № 1281/2006 г. на ВКС, ІІ г.о., и решение № 865/30.12.2005 г. по гр.д. № 628/2005 г. на ВКС, І г.о., и по въпроса има противоречива практика на съдилищата. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК. Към изложението са приложени посочените две решения на тричленни състави на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Посоченото в изложението определение на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по т. 1, нито по т. 2 на чл. 280 ал. 1 ГПК, съгласно задължителното тълкуване в т. 2 и 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените процесуалноправни въпроси са разрешени в съответствие с ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е преценил събраните доказателства по делото, основал е решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, изложените мотиви отразяват решаващата му дейност. Не е налице и противоречие по приложението на чл. 21 СК /отм./. Признаването на пълна трансформация на лично имущество в обжалваното решение е основано на установените обстоятелства чрез пълно и пряко доказване от ищеца. Видно от приложените две решения на тричленни състави на ВКС, наличието на пълна трансформация на лично имущество е отречено въз основата на установените по тези дела обстоятелства. Разликата в изводите произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК липсват доводи за обосноваване на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, т.е. произнасяне на съда по правен въпрос, който касае приложение на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, или макар да има такава се налага тя да бъде променена. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените за настоящото производство разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05.07.2010 г. по гр.д. № 10949/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ бр. възз.състав.
ОСЪЖДА В. П. Л. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на П. К. Л. със съдебен адрес: адв. С. К., [населено място], [улица], № 6, вх. Б, разноските за настоящото производство в размер на 600 /шестстотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: