О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 19.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№262/2015 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5739/08.9.2014 г., подадена от адв. С. С. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С., против въззивно решение от 11.7.2014 г. по гр.д.№284/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.
С обжалваното решение е отменено решение №683/25.11.2013 г. по гр.д.№1332/2013 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. Й. Й. от [населено място], [община], област К., против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т. 1 и 3 КТ и същите са уважени.
Въззивната инстанция е приела, че уволнението е незаконно. Прието е, че е налице реално съкращаване в щата, надлежно утвърдено от управителя на дружеството, но не е налице законно извършен подбор по смисъла на чл.329 КТ. Не са зачетени доводите на ищцата- ответница във въззивното производство, за нарушение от страна на работодателя на чл.333, ал.1, т.4 КТ.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице процесуалноправни въпроси и са налице условията за допустимост на въззивния съдебен акт по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, а именно: 1. Задължен ли е въззивният съд, когато прецени, че за установяването на определени релевантни факти, които той (за разлика от първоинстанционния съд) счита за недоказани, е необходимо представянето на допълнителни доказателства и след като представянето на дадените в доклада от първоинстанционния съд указания и разпределение на доказателствената тежест, да изготви нов доклад по чл.146 ГПК или да измени вече изготвения, с което да уточни разпределението на доказателствената тежест относно тези факти и да даде указания на страните, за да могат те да предприемат допълнителни процесуални действия за изпълнението им в защита на своите законни интереси ?; 2. Задължен ли е съдът да се произнесе по законосъобразността на уволнението и на упражняването на правото на подбор от работодателя, като част от него, в случаите, когато уволненият служител не е оспорил правилността на извършването на подбора нито в исковата си молба, нито в хода на съдебното производство ?; 3. Задължена ли е страната да провежда цялостно и пълно доказване на факти и обстоятелства, които не са оспорени от противната страна, както и може ли съдът да постанови своето решение на факти, отричащи дадено потестативно право, по които не са въведени за обсъждане от насрещната страна в предмета на делото ?
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се представят три решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответницата по касация Н. Й. Й., посредством процесуалния си представител – адв. И. К., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставените въпроси са относими към изводите на Кюстендилския окръжен съд и се отнасят до нарушение на чл.329, ал.1 КТ и твърдението на касационния жалбоподател за това, че уволненият служител не е оспорил правилността на извършването на подбора, нито в исковата молба, нито в хода на съдебното производство. Ако това се окаже вярно, то действително въззивното решение следваше да бъде допуснато до касационно обжалване. В процесния случай обаче, въпросът за извършването на подбор е поставен от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба. Освен това след депозирането на отговора от работодателя по чл.131 ГПК, ищцовата страна е депозирала становище /лист 57 от първоинстанционното дело/, с което се оспорва както отговора, така и представените с него писмени доказателства, включително и тези относими към извършването на подбора. Ето защо следва да се приеме, че не е поставен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, във връзка с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.7.2014 г. по гр.д.№284/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд по касационна жалба, вх.№5739/08.9.2014 г., подадена от адв. С. С. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: