О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
гр. София 03.04.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4433 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма], чрез адв. П. С. срещу решение от 20.05.2016 г., постановено по гр.дело № 1435/2016 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 25.02.2015 г. по гр.дело № 15797/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл.108 ЗС и вместо това е уважен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС от Д. Д. Д. и М. К. М. срещу В. Ф. Д. за недвижимия имот 5.01% идеални части от реална част с площ от 12 кв.м.от УПИ X.-613 от кв.177 по плана на [населено място], м.”Г. М.-П.-Р.” с площ на този имот от 565 кв.м. и е потвърдено същото решение на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните по предявения иск от Д. Д. Х. и М. К. М. срещу [фирма] и В. Ф. Д. по чл.26,ал.2 ЗЗД, че сключеният между [фирма] и В. Ф. Д. договор с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 116, том.IV, рег. № 13981, н.дело № 638 от 2008 г., с който [фирма] – първият ответник е продал на В. Ф. Д. – втория ответник недвижимия имот – паркомясто № 3, находящо се в [населено място], р-н „С.”,[жк], ул.В. А.” № 44, във вътрешния двор на сградата, партер със застроена площ 12 кв.м., заедно с 9.78 % или изразени в площи 19.23 кв.м.идеални части от общите части на паркинга-зона за маневри и идеални части от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 565 кв.м., съставляващо УПИ X.-613 в кв.177 по плана на [населено място] е нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, като сключен при невъзможен предмет. Касационната жалба е подадена и срещу решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните по предявения от Д. Д. Х. и М. К. М. срещу [фирма] и В. Ф. Д. иск по чл.26,ал.1 ЗЗД, че сключеният между [фирма] и В. Ф. Д. договор с нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот № 139, том VI, рег. № 27076,н.дело № 970/2010 г., с който [фирма] продава на В. Ф. Д. недвижимия имот 1.20% идеални части от дворно място, находящо се в [населено място], р-н”С.”,[жк], [улица], цялото с площ от 565 кв.м., съставляващо УПИ X.-613 в кв.177 по плана на [населено място], прилежащи към собствения на В. Ф. Д. недвижим имот – паркомясто № 3, находящо се в същия недвижим имот във вътрешния двор на сградата, партер в изпълнение на задължение, поето от собственика на мястото с предварителен договор подписан между страните е нищожен на основание чл.26,ал.1 ЗЗД като сключен при противоречие със закона и е оставено без разглеждане възражение за подобрения, предявено от [фирма], и е отхвърлено като неоснователно възражение за нищожност на решение по гр.д.№ 55201/2010 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 12.06.2012 г., предявено от [фирма].
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението са формулирани правните въпроси:1. дворното място, в което е построена сграда-етажна собственост обща част ли е или остава съсобствена при квотите, при които е било придобито преди формирането на етажна собственост, 2. допустимо ли е етажен собственик да притежава и да бъде въведен във владение на реална част от дворно място, квалифицирано по делото като обща част на етажните собственици. Допустимо ли е след като съдът е приел, че „Паркомястото” е несамостоятелен обект и сделките с него са нищожни, поради липса на предмет същият съдебен състав да признае правото на собственост именно върху тази реална част от общата част на друго лице и да очертае границите на тази собственост с други”несъществуващи” предмети – други две паркоместа, 3. ако паркоместата не са годен предмет на сделки, тъй като нямат характер на самостоятелни обекти, възможно ли е тогава да бъде извършен въвод във владение в паркомясто и възможно ли е такъв негоден обект да служи за определяне на граница. Първият и вторият въпроси според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК – решение № 661/02.11.2010 г. по гр.дело № 1437/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 124/20.10.2014 г. по гр.дело № 2054/2014 г. на ВКС, II г.о., решение № 28/01.02.2012 г. по гр.дело № 331/2011 г. на ВКС, II г.о.,постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. Ф. Д. в писмен отговор е изразил становище за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателя [фирма].
Ответниците по касационната жалба Д. Д. Х. и М. К. М. не са изразили становище по жалбата.
Третите лица помагачи на страната на ответника В. Ф. Д. И. В. Д. и ЗАД [фирма] не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира следното:
Касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивното решение на Софийски градски съд в частта, с която се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е процесуално недопустима. Жалбоподателят не е страна по този иск. Последният е предявен от ищците Д. Д. Х. и М. К. М. срещу В. Ф. Д.. С оглед на това съдът преценява, че жалбоподателят [фирма] не е процесуално легитимиран да обжалва въззивното решение в частта, с която съдът се е прозинесъл по ревандикационния иск. В тази част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
В останалата част касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол и е процесуално допустима.
Въззивното решение на Софийски градски съд в частта, с която се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС не е обжалвано от ответника В. Ф. Д. и е влязло в сила.
В обжалваната част въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26,ал.2,пр.1 и чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за безспорно по делото, че ищците са придобили от ответника [фирма] чрез договор за покупко- продажба № 102/30.09.2008г. правото на собственост върху описания в исковата молба имот – апартамент № 3, находящ се в [населено място], район „С.”,[жк], [улица], на първи надпартерен етаж със застроена площ 70.73 кв.м., заедно с избено помещение № 3 със застроена площ от 3.48 кв.м., заедно с 5.01% или изразени в площи 16.33 кв.м.идеални части от общите части и идеални части от правото на строеж върху дворното място, заедно с 5.17% или изразени в площи 2.66 кв.м.идеални части от портиерското жилище, находящо се на партера на жилищната сграда със застроена площ от 41.83 кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 565 кв.м., представляващо УПИ X.-613 в кв.177 по плана на [населено място].
Прието е за безспорно, че [фирма] с нот. акт № 116/08г. е продало на В. Д. паркомясто №3, находящо се в УПИ X.- 613,находящо се в [населено място], [улица], а с нот. акт № 139/10г. продало 1,20% ид.ч. от УПИ-X.-613.
Съдът е приел за безспорно, че с влязло в сила решение по гр.д. № 55201/10г. на Софийски районен съд е обявен за окончателен предварителен договор, сключен между ищците и ответника [фирма] за прехвърляне на 5, 01% ид.ч. от УПИ X.-613 от кв.177.
По възражението за подобрения, въведено от ответника [фирма] е допусната техническа експертиза, заключението на която е възприето от въззивния съд. Според заключението в процесното място е изградена жилищна сграда, че вътрешната незастроена част от него се използва за паркиране на МПС, че тази част е с настилка от тротоари 40/30 см., че са очертани 7 паркоместа, че стойността на посочените в отговора на дружеството подобрения е 27 020 лв.
Обсъдени са и показанията на разпитаните по делото свидетели относно ползването на паркоместата – № 3 и № 4.
Съдът е преценил първоинстанционното решение за валидно. Произнесъл се е по възражението на [фирма] за недопустимост на исковете за нищожност, поради липса на правен интерес и липсата на активна материалноправна и процесуалноправна легитимация.
Приел е за безспорно, че сградата, в която се намира жилището на Д. Х. и М. М. е етажна собственост и, че мястото, в което тя е изградена е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. Прието е също, че те притежават идеални части от общите части на сградата и урегулирания поземлен имот, поради което за тях е налице правен интерес да предявят иск за нищожност на сделки, засягащи правата им на етажни собственици върху общите части от сградата и мястото. С оглед на това е формиран извод, че ищците са материалноправно и процесуалноправно легитимирани да предявят исковете за нищожност на разпоредителните сделки с общи части за етажната собственост, както и че първоинстанционото решение по претенциите с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД е допустимо.
По иска с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД съдът е приел, че разпоредбата прогласява за нищожни сделките, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие , предписаната от закона форма, основание, както и привидните договори. Според въззивния съд невъзможен предмет е липсата на предмет. Прието е, че той е неосъществим по обективни или субективни причини. Посочил е, че невъзможността трябва да е начална, а не да настъпи след сключване на сделката. Приел е, че невъзможен предмет има и когато вещта е извадена от гражданския оборот или да няма годен, възможен обект.
Въззивният съд е приел, че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост, че то е необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект- парцел, сграда или отделен обект в нея и поради това не може да бъде обект и на прехвърлителна сделка. Прието е за недопустимо след построяването на сградата- етажна собственост без изричното съгласие на етажните собственици една обща част да се превърне в самостоятелен обект на собственост. Прието е също, че паркомястото в един гараж е правно невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект в етажна собственост, като се е позовал на практика на ВКС. Посочил е, че от представения нот.акт № 116/2008г. и, че не е спорно, че той материализира договор за покупко- продажба на паркомясто №3 на ответника В. Д.. Поради което е формирал извод, че сделката е с невъзможен предмет и е нищожна на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и, че предявеният иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, съдът е приел, че според посочената разпоредба нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят. Прието е, че сделката следва да нарушава повелителна норма. Съдът е посочил, че с нот. акт № 139/2010г. [фирма] е прехвърлил на В. Д. 1,20% ид.ч. от УПИ X.-613 от кв.177, в който е изградена сградата- етажна собственост, където се намира и жилището на ищците. Прието е, че на основание чл.38 от ЗС дворното място е обща част. Според съда то не е такава, ако етажните собственици нямат идеални части от него или не всички от тях, или ако има изградена сграда на друго лице, което не е етажен собственик. Приел е за безспорно по делото и установено от приетите писмени доказателства, че етажните собственици на самостоятелни обекти в сградата, построена в мястото, притежават идеални части от него. С оглед на това е извел извод, че то е обща част и по отношение на него важи забраната на чл.38, ал.3 от ЗС. Позовал се е на разпоредбата на чл.38,ал.3 ЗС, съгласно която делба на общи части не се допуска. Според съда това важи и за извършването на други разпоредителни сделки с общи части, доколкото няма валидно разпореждане със самостоятелен обект на правото на собственост – сградата или част от нея. Прието е, че всеки самостоятелен обект в сграда – етажна собственост притежава идеални части от общите части от сградата, правото на собственост върху мястото, върху което тя е построена или правото на строеж. Приел е, че те могат да са предмет на разпоредителна сделка само, когато се прехвърля самостоятелен обект от сградата и, че дори и да не са посочени в нотариални акт се смята, че и те се прехвърлят.
Съдът е приел за безспорно, че ответникът В. Д. не притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата, поради което не е налице основание за прехвърлянето му на идеални части от дворното място. Прието е също, че паркомястото не представлява самостоятелен обект и поради това сделката, сключена с нот. акт № 139/10г. е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл.38, ал.3 от ЗС. При тези съображения съдът е формирал извода, че искът с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД е основателен.
Въззивният съд е приел, че [фирма] няма правна възможност да направи възражение за подобрения и да упражни право на задържане, тъй като срещу него не е предявен иск по чл.108 от ЗС. Изложени са и мотиви по същество на възражението. Последното е преценено за неоснователно. Според съда подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Приел е, че като подобрение на имота е посочено изграждането на паркоместа в дворното място, конкретизирани в отговора на исковата молба. Въз основа на показанията на свидетеля В. е прието за установено, че изградените паркоместа и подход представляват вертикална планировка, осъществена през 2009г. Посочил е, че с вертикалното планиране се определят всички наклони, стълбища, подпорни стени, площадки, пътеки и подходи, повърхностното отчитане на атмосферните води, че се включва озеленяване и предвиждане на паркинги, че това планиране решава основните коти на сгради, съоръжения, обслужващи улици, паркинги и други. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.14 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни монтажни работи, съоръжения и строителни обекти/ редакция ДВ бр.49/14.06.2005г./, според която комисията съставя протокол обр.16 с решение за отказ за приемане на строежа, ако има незавършени мероприятия, предвидени в част „Вертикална планировка“ по одобрения проект. Позовал се е и на чл.178, ал.3, т.2 от ЗУТ, съгласно който строежи не се въвеждат в експлоатация, когато не са извършени мероприятията, предвидени в част „Вертикална планировка“ и не е реализирано озеленяване по одобрения проект. Въз основа на тези разпоредби е формиран извод, че извършените дейности по изграждането на паркинг представлява част от вертикалната планировка, без която за строителният обект няма да бъде издаден акт обр. 16, че осъществяването на вертикалната планировка е задължително за строителя, поради което тя не може да се приеме за подобрение в имота, което е увеличило стойността му. С оглед на това е изведен извод, че възражението за подобрения е неоснователно, както и това за правото на задържане.
Съдът е преценил за неоснователно възражението за нищожност на решението по гр.д. № 55201/10г. на СРС, 34 състав. Посочил е, че е нищожно решението, което е постановено от незаконен състав, което е постановено извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма и от което не може да се разбере действителната воля на съда. С оглед на това е формирал извод, че решението по посоченото гражданско дело не страда от описаните пороци. Според съда твърдението на [фирма] за неправилно определяне на общите части, съответстващи на жилището на ищците не води до нищожност на съдебния акт, а евентуално до неговата неправилност, че това е въпрос, който се разглежда по реда на инстанционния контрол, а не чрез възражение за нищожност.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по предявените искове с правно основание чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД и по възражението на ответника [фирма] за подобрения в процесния имот и за нищожност на решението по гр.дело № 55201/2010 г. на Софийски районен съд.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Въпросът е формулиран общо и хипотетично и не е съобразен с решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора по предявените искове с правно основание чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД. Според тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид даденото тълкуване съдът преценява, че така, както е формулиран първият въпрос не е правен. За да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК следва материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по настоящото дело да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковете по чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД и да е обусловил правната воля на съда в решението. Общо и хипотетично формулираният въпрос в п.1-ви от изложението не е съобразен с решаващите правни изводи на въззивния съд по предявените искове с правно основание чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД и не представлява правен въпрос. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Вторият въпрос от изложението касае предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС, по който както се посочи по-горе жалбоподателят не е ответник. С оглед на това съдът преценява, че въпросът е неотносим към решаващите правни изводи на въззивния съд по предявените искове с правно основание чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД. Следователно въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд в обжалваната от ответника [фирма] част и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора по предявените искове с правно основание чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 90835/04.07.2016 г., подадена от ответника [фирма] ЕИК[ЕИК], чрез адв. П. С. в частта срещу решение от 20.05.2016 г.по гр.дело № 1435/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 25.02.2015 г. по гр. дело № 15797/2013 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иск по чл.108 ЗС и вместо това е уважен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС от Д. Д. Д. ЕГН [ЕГН] и М. К. М. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], ет.1,ап.3 срещу В. Ф. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] за недвижимия имот: 5.01% идеални части от реална част с площ от 12 кв.м. при съседи:двор, паркомясто № 2 и паркомясто № 4 от УПИ X.-613 от кв. 177 по плана на [населено място], м.”Г. М.-П.-Р.” с площ на този урегулиран поземлен имот от 565 кв.м., и е осъден В. Ф. Д. да заплати на Д. Д. Х. и М. К. М. сумата 50 лв. разноски по делото и прекратява производството по делото в тази част.
Не допуска касационно обжалване на решение от 20.05.2016 г.по гр.дело № 1435/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № I – 120-7/25.02.2015 г. по гр.дело № 15797/2013 г. на Софийски районен съд в частите както следва: в частта, с която е уважен предявения иск от Д. Д. Х. ЕГН [ЕГН] и М. К. М. ЕГН [ЕГН] против [фирма][ЕИК] и В. Ф. Д. , ЕГН [ЕГН] с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД – признат е за нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, като сключен при невъзможен предмет договор с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 116, том IV, рег. № 13981,н.дело № 638 от 2008 г. на нотариус И. Д. № 039, с който [фирма] продал на В. Ф. Д. недвижимия имот – паркомясто № 3, находящо се в [населено място], р-н”С.”,[жк], [улица] във вътрешния двор на сградата, партер, със застроена площ от 12 кв.м. при съседи:двор, паркомясто № 2, двор и паркомясто № 4, заедно с 9.78 % или изразени в площи 19.23 кв.м. идеални части от общите части на паркинга-зона за маневри и идеални части от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ от 565 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот X. – 613 в кв.177 по плана на [населено място], м.”Г. М.-П.-Р.”, в частта, с която е уважен предявения иск от Д. Д. Х. и М. К. М. срещу [фирма] [населено място] и В. Ф. Д. с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД – признат е за нищожен на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, като сключен при противоречие със закона договор с нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот № 139, том. VI, рег. № 27076, н.дело № 970/2010 г. на нотариус И. Д. № 039, с който [фирма] [населено място] продава на В. Ф. Д. недвижимия имот: 1.20% идеални части от дворно място, находящо се в [населено място], р-н”С.”,[жк], [улица], цялото с площ от 565 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот X. – 613 в кв.177 по плана на [населено място], м.”Г. М.-П.-Р.”, прилежащи към собствения на В. Ф. Д. недвижим имот – паркомясто № 3, находящо се в [населено място], р-н”С.”, [улица] във вътрешния двор на сградата, партер в изпълнение на задължение, поето от собственика на мястото с предварителен договор, подписан между страните, в частта, с която е оставено без разглеждане възражение за подобрения, предявено от [фирма], [населено място], в частта, с която е отхвърлено възражение за нищожност на решение по гр.дело № 55201/2010 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 12.06.2012 г., предявено от [фирма] и в частта на присъдените разноски по касационна жалба вх. № 90835/04.07.2016 г., подадена от ответника [фирма] ЕИК[ЕИК], чрез адв. П. С., съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: