3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
С., 12.05.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 328/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу определение № 266 от 14.02.2011 г., постановено от Председателя на Пловдивски апелативен съд по ч. т. д. № 182/2011 г. С обжалвания съдебен акт е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на [фирма] против определение № 1911 от 15.12.2010 г. по т. д. № 672/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на дружеството за отстраняване на съдията – докладчик К. В. от участие при решаване на делото и е прекратено образуваното по жалбата производство.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.634б, ал.3 от ТЗ, обезсмисля нейното съдържание и противоречи на духа и целите на закона. Частният жалбоподател твърди, че преценката за необжалваемост на постановеното от съдията – докладчик по т. д. № 672/2010 г. определение противоречи на произнасянето на Председателя на Пловдивски апелативен съд в друго негово определение – определение от 13.01.2011 г. по ч. т. д. № 55/2011 г.
Ответникът [фирма] със седалище в [населено място], обл. П., оспорва частната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 05.04.2010 г. и моли за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] против определението по т. д. № 672/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено без уважение заявеното с молба от 08.12.2010 г. искане на дружеството – частен жалбоподател за отстраняване на съдията – докладчик К. В. от участие в решаването на делото, Председателят на Пловдивски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима с оглед предвидените в чл.634б, ал.3 от ТЗ предпоставки за обжалване на определението на съда по несъстоятелност за оставяне без уважение на молба за отвод. Изложени са съображения, че нормата на чл.634б, ал.3, изр.2 от ТЗ допуска обжалване на определението по отвода пред председателя на съответния апелативен съд само в случаите на открито производство по несъстоятелност, каквото в конкретната хипотеза не е налице поради отсъствие на постановено по делото решение по чл.630, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответника [фирма].
Определението е правилно.
Процесуалната възможност за самостоятелно обжалване на определението на съда по несъстоятелност, с което се оставя без уважение молба на участник в производството по несъстоятелност за отвод на съдията, разглеждащ делото, е уредена в специалната разпоредба на чл.634б, ал.3 от ТЗ. Разпоредбата на чл.634б от ТЗ е озаглавена „Произнасяне на съда по молби при открито производство по несъстоятелност” и се намира в Глава 40 на Търговския закон с наименование „Действия на решението за откриване на производство по несъстоятелност”. Буквалният текст и систематичното място на цитираната правна норма обосновава категоричен извод, че тя е приложима само в случаите, когато определението за отказ от отвод е постановено във фазата на открито производство по несъстоятелност, която съгласно изричната разпоредба на чл.634а, ал.1 от ТЗ предпоставя постановено решение по чл.630, ал.1 от ТЗ. Произнасянето на съда по несъстоятелност по искане за отвод преди евентуалното решение по чл.630, ал.1 от ТЗ е подчинено на общите правила на Гражданския процесуален кодекс за обжалване на определенията – чл.274 и сл. от ГПК, към които препраща чл.613а, ал.3 от ТЗ /ред. от ДВ бр.101/2010 г./. Доколкото определението по отвода не прегражда развитието на делото /чл.274, ал.1, т.1 от ГПК/ и в закона не е уредена изрична възможност да бъде атакувано с частна жалба, същото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по общите правила на процесуалния закон. Безспорно е, че производството по т. д. № 672/2010 г. на Пловдивски окръжен съд се намира във фазата на разглеждане на молбата на [фирма] за обявяване неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], респ. че към момента на постановяване на атакуваното пред настоящата инстанция определение по делото не е било постановено решение по чл.630, ал.1 от ТЗ и производството по несъстоятелност не е открито. При тези обстоятелства изводът на Председателя на Пловдивски апелативен съд за процесуална недопустимост на частната жалба срещу определението на съдията – докладчик по т. д. № 672/2010 г. на Пловдивски окръжен съд за отказ да се отведе от разглеждане и решаване на делото кореспондира напълно с буквата и духа на закона, в частност с нормата на чл.634б, ал.3 от ТЗ, поради което обжалваното определение за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на образуваното във връзка с нея производство следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за порочност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с друг такъв, постановен от председателя на същия апелативен съд. Съдържанието на представеното с частната жалба определение от 13.01.2011 г. по ч. т. д. № 55/2011 г., с което Председателят на Пловдивски апелативен съд е разгледал по същество частна жалба срещу определение на Кърджалийски окръжен съд по искане за отвод в производство по несъстоятелност, не позволява да се направи преценка, че определението е постановено във фазата на разглеждане на молба за откриване на производство по несъстоятелност, а не във фазата на открито производство по несъстоятелност, в която разпоредбата на чл.634б, ал.3, изр.2 от ТЗ намира приложение. Освен това, дори да е налице противоречие между двете определения, противоречивото произнасяне не съставлява основание за отмяна на атакувания съдебен акт, след като същият е постановен в съответствие със закона.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266 от 14.02.2011 г., постановено от Председателя на Пловдивски апелативен съд по ч. т. д. № 182/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :