3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София,03.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2192/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 51 от 1.01.2012 г. по ч. гр. д. № 893/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Кюстендилски окръжен съд решение от 19.07.2007 г. в частта за разноските.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение, като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Според него, съдът не е съобразил обстоятелството, че предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е оттеглен, което, с оглед изричната разпоредба на чл. 74, ал. 3 ГПК /отм./, представлява основание за присъждане на разноски на ответника, а не на ищеца, както са приели предходните инстанции.
Именно с въпроса за присъждането на разноски в полза на ищеца и на ответника в хипотезата на оттегляне на иска е обосновано и допускането на касационното обжалване. К. твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, за което се позовава на определение № 24 от 02.02.2009 г. по ч. гр. д. № 17/2009 г. на Бургаски апелативен съд и на определение № 343 от 08.12.2008 г. по ч. гр. д. № 694/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – Агенция за следприватизационен контрол /сега Агенция за приватизация и следприватизационен контрол/, [населено място] – не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди постановеното от Кюстендилски окръжен съд решение от 19.07.2007 г. в частта за разноските, с която в полза на ищеца по предявения иск Агенция за следприватизационен контрол е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 860 лв., а в полза на Кюстендилски окръжен съд – държавна такса в размер на 3 056 лв., въззивният съд, прилагайки чл. 64 ГПК /отм./ и чл. 65, ал. 2 ГПК /отм./, като е тълкувал последната норма по аргумент за противното, е приел, че за ответника по предявения и оттеглен впоследствие иск е възникнало задължение да заплати направените по делото разноски, тъй като е станал причина за завеждане на делото. В тази връзка решаващият състав е взел предвид факта, че ответното дружество е погасило задълженията си, предмет на предявените искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, след завеждане на делото, поради което ищецът е депозирал две молби за оттегляне на претенциите, които обаче не са довели до прекратяване на производството по делото, като с постановеното решение първоинстанционният съд е отхвърлил само искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед мотивите на въззивния акт, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, независимо, че поставеният въпрос е значим за конкретното дело. Представената към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебна практика не доказва твърдението на частния касатор за противоречиво решаване на този въпрос. От една страна, определение № 24 от 02.02.2009 г. по ч. гр. д. № 17/2009 г. на Бургаски апелативен съд изобщо не следва да бъде съобразявано, тъй като по отношение на него не са изпълнени изискванията да е влязло в сила, в какъвто смисъл са указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна – определение № 343 от 08.12.2008 г. по ч. гр. д. № 694/2008 г. на Великотърновски апелативен съд е ирелевантно към така поставения въпрос, доколкото то не съдържа произнасяне по същия. Предмет на разглеждане в този акт е дължимостта на разноски в полза на ответника при връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й, а не при погасяване на задълженията на ответника след завеждане на делото, каквато е настоящата хипотеза.
Отделно от изложеното, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че дори и да е налице твърдяното от частния касатор противоречие, същото следва да се счита преодоляно с формираната понастоящем от Върховен касационен съд и изцяло съобразена от въззивния съд практика, според която, правото, респ. задължението на ответника за разноски в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане на исковите суми, респ. при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете в резултат на погасяване на задълженията, е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото. В този смисъл са: определение № 116 от 28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на ІІ т. о.; определение № 767 от 05.09.2012 г. по ч. т. д. № 25182012 г. на ІІ т. о.; определение № 571 от 14.07.2010 г. по ч. т. д. № 558/2010 г. на ІІ т. о.; определение № 98 от 20.02.2009 г. по ч. гр. д. № 91/2009 г. на ІV г. о. и др.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 51 от 1.01.2012 г. по ч. гр. д. № 893/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: