О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
С. 13.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 214 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Х. А. М. от [населено място], област С., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 4296 от 25.10.2013г. по в.гр.д. № 624 по описа за 2013г. на Окръжен съд Благоевград, с което e отменено решение № 1672 от 15.05.2013г. по гр.д. № 1027/2012г.на Районен съд Гоце Делчев и вместо това е постановено друго, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК, като са изменени постановените с решение № 208 от 25.01.10г.по гр.д.№ 770/09г.на РС Гоце Делчев мерки относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения спрямо детето К. В. П. ЕГН [ЕГН], като е предоставено упражняването им на бащата, при когото е определено и местожителството на детето, определен е за майката режим на лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от 9.00ч. сутринта до 20.00 часа вечерта, с възможност за приспиване в дома на майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения отпуск на бащата, три дни по коледните и новогодишните празници, пет дни през пролетната ваканция и е определена месечна издръжка от 80лв., която майката следва да заплаща от датата на привеждане в изпълнение на настоящето решение, като са определени следващите се такси и разноски.
Като основание за допустимост на подадената от касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие на въззивния акт с ППВС № 1/74г.по въпроса: с оглед установените по делото факти, полагал ли е бащата редовно грижи за детето и има ли той родителски капацитет да се грижи и възпитава малолетното дете К., както и отчетена ли е привързаността на детето към майката? Като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото поставя въпроса за разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК – дали ищеца или ответника следва да установява наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните лица подлежат на промяна.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 208 от 25.01.10г.по гр.д.№ 770/09г.на РС Гоце Делчев /влязло в сила на 11.02.2010г./ От брака имат родени две деца – Т., роден на 5.07.1999г./ сега на 15 години/ и К., [дата на раждане] /на 7 години/. С посоченото бракоразводно решение упражняването на родителските права по отношение на детето Т. – е предоставено на бащата, а за детето К. – на майката.
Настоящето производство е започнало по предявен от бащата иск за предоставяне на родителските права и по отношение на детето К.. Изискуемото се съгласно закона изменение на обстоятелствата е мотивирал с това, че от постановяване на решението за прекратяване на брака им и двете деца постоянно живеят при него, майката не ги е виждала, не се грижила за синовете си и не е давала издръжка.
Установените по делото факти са следните:
След влизане в сила на бракоразводното решение /11.02.2010г./ – детето К. е живяло при майка си в дома на нейните родители в [населено място] до месец септември 2011г., когато тя е заминала за Гърция. За времето, през което тя е пребивавала там /до края на месец октомври 2012г./ детето е живяло при бащата. Преди заминаването си тя е поискала разрешение от бащата да вземе и детето, но той не се е съгласил. Според свидетелските показания докато е била там, тя е търсела децата си, правила е опити да контакт по телефона, но не й е предоставена възможност. Върнала се е веднъж и с приятелка е отишла в дома на бащата, за да ги търси, но там не е намерила никой. След окончателното си завръщане е поискала детето, но не й е дадено доброволно и го е взела с помощта на полиция и социални органи. По делото няма данни – след края на 2012г. детето да не е при нея. Според приетите по делото социални доклади тя разполага с родителски капацитет за правилно отглеждане и възпитание на детето/както и бащата/ и се грижи се отлично за него. Понастоящем живее на семейни начала с друг мъж, който има две пълнолетни деца и двама внука и се отнася добре с детето.
Установен факт по делото е, че другото дете на страните – Т., не желае да поддържа връзка с майка си, отчуждено е от нея, но е изключително привързан към брат си К..
При тези данни, въззивният съд е уважил иска с правно основание чл.59 ал.9 от СК, след като е приел, че са променени две съществени обстоятелства. Първо – счел е, че продължителното оставяне /за повече от година/ на детето К. от майката, сочи че тя се е отказала – доброволно, с пълен интензитет и с нужната отговорност ежедневно и постоянно да упражнява родителските права и да се грижи за правилното му отглеждане и възпитание /не се е връщала, не е поддържала връзка,не е плащала издръжка, грижата не се е поела и от нейни близки или родители, които са здравословно неспособни/. Обратно – изцяло бащата е поел грижата /независимо, че той два пъти по 3 месеца е бил в Германия, през което време неговите родители са се грижили за двете деца/.
Второто – Фактическото съжителство на децата в дома на бащата за продължителен период от време е довел до нова промяна на меродавни за интересите им обстоятелства – взаимната им привързаност се е задълбочила значително, още повече е била заздравена вече изградената и утвърдена между двете братчета емоционална връзка, която е необходимо да бъде запазена и занапред.В. съд е преценил, че разделянето им е несъвместимо с интереса на детето К../Посочил е, че разделното живеене на децата съставлява самостоятелно основание, обосноваващо промяна на постановените мерки/. Мотивирал се е и с указанията дадени в ППВС № 1/74г. децата да живеят заедно, освен ако няма изключителни или важни причини, налагащи разделянето им /каквито в случая е посочил, че не са налице/.
При тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос, касаещ преценката на относимите обстоятелства, въз основа на които съда прави преценката си за настъпила промяна в обстоятелствата, обоснова-ваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете,с оглед защитата на неговия интерес. Същият съставлява общо основание за допустимост, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда и е разрешен от последния в противоречие с ППВС № 1/74г.,в което е посочено, че за да се променят вече определени мерки за упражняване на родителските права, следва да е налице изменение в обстоятелствата, които вече са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, или да са настъпили изменения, произтичащи от изгубили смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права, но във всички случаи следва да са налице нови обстоятелства, които обуславят тези промени /отнасящи се примерно или до родителските, или до възпитателските или до моралните качества на родителите, или по отношение на социалната среда, в която живеят децата след решението или до битовите условия/.
Мотивиран от гореизложеното,на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4296 от 25.10.2013г. по в.гр.д. № 624 по описа за 2013г. на Окръжен съд Благоевград.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :