О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
С. 06.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и петнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 479 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. В. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 561 от 29.10.14г. по в.гр.д. № 749 по описа за 2014г. на Русенски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1054 от 30.06.14г. по гр.д.№ 177/14г. на Районен съд Русе и е прекратено производството по делото като недопустимо поради отпадане на правния интерес.
Като основание за допустимост в своето изложение касаторката се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени два въпроса : 1. За задължението на съда да изложи собствени мотиви, след като обсъди всички направени по делото възражения и изложени доводи и 2. Следва ли съда да отмени като незаконосъобразна оспорената от работника заповед, с която едностранно работодателят е изменил мястото и характера на работата, ако в хода на процеса са настъпили нови факти, възпрепятстващи реалното му връщане на работата? Счита, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001г. по т.д.№ 1/2001г. на ОСГТК на ВКС, а вторият – с постановени по чл.290 от ГПК решения с № 234 от 13.10.2014г. по гр.д. № 2470/14г .на ІІІ гр.о. и № 85 от 3.02.2010г. по гр.д.№ 4960/08г.на ІІІ г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Производството е образувано въз основа на подадена на 14.01.2014г. искова молба от П. В. И. изпълнявала длъжността „медицински фелшер” с място на работа „Ц.- Р. и филиали” против заповед № 106 от 14.11.2013г. на работодателя, с която тя е трудоустроена с работно място „Ц.- [населено място] поле, стационарен екип, поради липса на подходящо такова за медицински специалисти във Ф.- Р.”, като е посочено, че тя следва да дава само дневни 12 часови дежурства.
Считано от 1.04.2014г., със заповед № 6 от 25.03.2014г., трудовото й правоотношение е било прекратено, на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, въз основа на отправено от нея на 17.03.2014г. заявление до работодателя.
При тези факти, въззивният съд е счел, че при липса на трудово правоотношение /което е прекратено в хода на производството по делото по инициатива на ищцата/, за нея не съществува правен интерес да оспорва заповедта, с която е трудоустроена на конкретно работно място. Мотивирал се е със задълженията си по чл.235 ал.3 от ГПК да съобрази настъпилите след предявяване на искането факти от значение за спорното право и служебно да следи за правния интерес от иска.
Н. съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като те не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и не са от значение за изхода на спора. Не отговаря на обективната действителността изложеното в първия въпрос твърдение за липса на мотиви. Видно от постановения акт въззивният съд е изложил подробни мотиви, които ясно обосновават извода му за недопустимост на производството.
Относно втория поставен от касатора въпрос, следва да се посочи, че съдът е отказал да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед, именно защото е съобразил настъпилите в хода на процеса нови факти във връзка с отправеното от ищцата заявление и последвалото съгласие на работодателя /изразено в заповед № 6 от 25.03.2014г. / за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните. Липсата на трудово-правна връзка възпрепятства необходимостта от преценка на законосъобразността на предходна заповед, релевантна към изпълнението на задължения, произтичащи от съществуването на валидно трудово правоотношение. При прекратено трудово правоотношение е безпредметно обсъждането дали определянето 54% трайна намалена работоспособност /с експертно решение № 1990 от 17.10.2013г./ за общо заболяване „афективно разстройство”, което е посочено в Наредба № 5 на МЗ за закрила на труда, е налагало работодателя да трудоустроява ищцата.
Цитираното от касатора решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК не обосновават наличие на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, защото не са постановени по идентичен на настоящия въпрос. В тях е разгледана различна хипотеза, като е прието наличие на правен интерес от предявяване на иск за възстановяване на работа след закриване на предприятието, респ.обявяване в несъстоятелност и постановено прекратяване на дейността.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 561 от 29.10.14г. по в.гр.д. № 749 по описа за 2014г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ :