3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 12.09.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 4019 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №2301/28.05.2015г., постановено по в.ч.гр.д.№440/2015г. от Окръжен съд-Благоевград е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството против протоколно определение от 11.03.2015г. на РС-Разлог по гр.д.№1542/2012г., с което не е допуснат до съвместно разглеждане в производството по делото предявения насрещен иск от държавата в качеството й на ответник по гр.д.№1542/2012г. против църква “С. Т. Т. и Т. Стратилат”-с.Д., главно встъпило лице в производството по същото дело.
Определението е обжалвано от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област с административен център [населено място] с оплаквания, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че обжалваният акт не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, след като районният съд е приел, че насрещният иск срещу главно встъпилото лице е недопустим поради законодателна празнота по отношение на чл.225 ГПК, поради което и е отказал разглеждането му, както и по причина, че първоинстанционният съд не е постановил отделянето на насрещната искова молба в отделно производство. С оглед на това поддържа, че връщането на насрещната искова молба съставлява преграждащо съдопроизводствено действие, което подлежи на инстанционен контрол.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК пълномощникът на Н. С. Митрополия и на главно встъпилото лице Храм “С. Т. Т. и С. Т. Стратилат” изразява становище, че частната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК Министерство на културата изразява становище, че жалбата е основателна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение Благоевградският окръжен съд е приел, че определението, с което не е допуснат за съвместно разглеждане предявеният от държавата насрещен иск, не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Изложени са съображения, че нормата на чл.211 ГПК, допускаща възможността ответникът да предяви насрещен иск, е диспозитивна и преценката на съда досежно приемането му не подлежи на инстанционен контрол. Изложени са и съображения, че отказът на първата инстанция не прегражда правото на съдебна защита предвид задължението на районния съд по предявения насрещен иск, с който вече е сезиран, да се образува отделно производство, което като действие по администриране не попада в приложното поле на чл.274, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, І ГО приема, че така постановеното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК могат да бъдат подавани частни жалби само срещу определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Определението, с което не е допуснат до съвместно разглеждане в производството по делото предявен от ответника насрещен иск, както правилно е прието от Благоевградския окръжен съд, няма характера на преграждащо, тъй като не препятствува възможността претенцията срещу главно встъпилото лице да бъде разгледана в друго самостоятелно исково производство, доколкото в чл.211, ал.2 ГПК изрично е предвидено, че когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му. Обстоятелството, че отделянето не е изрично извършено от първоинстанционния съд, както правилно е прието в обжалваното определение, касае администрирането на подадената искова молба и само по себе си не представлява съдопроизводствено действие, попадащо в приложното поле на чл.274, ал.1 ГПК. Не е предвидена и изрична възможност за самостоятелно обжалване на така постановеното от първоинстанционния съд определение.
Неоснователни са доводите, че постановеното от първоинстанционния съд определение следва да се счита за преграждащо с оглед съображенията на първоинстанционния съд за наличие на законодателна празнота по отношение на чл.225 ГПК, тъй като основното съображение, поради което насрещният иск не е допуснат до съвместно разглеждане е обстоятелството, че значително би затруднило производството по делото, която преценка, както правилно е прието в обжалваното определение, не подлежи на инстанционен контрол.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №2301/28.05.2015г., постановено от Окръжен съд-Благоевград по в.ч.гр.д.№440/2015г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: