О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№388
гр.София, 08.10.2010 година
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 383/2010 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, изр.второ ГПК във връзка с § 152, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.124 от 23.12.1997 год., отм., ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по частни жалби на В. А. Ц. и на М. А. Ц. от[населено място] срещу определение № 73 от 30.05.2009 год. по гр.дело № 267/2008 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което са оставени без разглеждане като просрочени подадените от тях молби за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение от 24.01.2006 год. по гр.дело № 529/1998 год. на С. градски съд, в.о., ІІ-б отделение. Поддържа се, че срещу споменатото решение на С. градски съд е била подадена през 2007 год. от В. А. Ц. касационна жалба при условията на ГПК, действащ след 01.04.1998 год. и предвиждащ триинстанционно производство. М. А. Ц. поддържа, че с подадената от нея на 29.06.2006 год. жалба е поискала да бъде обявено за нищожно решението от 24.01.2006 год. по гр.дело № 529/1998 год. на СГС, ІІ-б отделение, което според нея, съгласно чл.209, ал.3 ГПК/в ред. до 23.12.1997 год./, е могло да се извърши при преглед по реда на надзора безсрочно. Ето защо, твърди, че неправилно молбата й за преглед по реда на надзора е оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира,че частните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежат на разглеждане.
По частната жалба на В. А. Ц.
С обжалваното определение съставът на ВКС, ІV г.о. правилно е приел, че жалбата на В. Ц. вх.№ 15916 от 11.06.2007 год./пощенско клеймо от 07.06.2007 год./ срещу решението на СГС, ІІ-б отделение от 24.01.2006 год. по гр.дело № 529/1998 год. представлява всъщност молба за преглед по реда на надзора на атакуваното с нея решение по чл.225-229 ГПК/отм./, съгласно преходната разпоредба на § 152, ал.2 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ, бр.124 от 23.12.1997 год./. Това решение е постановено след като с решение № 2394 от 06.02.1998 год. по гр.дело № 1866/1996 год. ВКС, ІV г.о. е отменил по реда на надзора решението от 18.06.1993 год. по гр.дело № 600/1992 год. на Четвърти районен съд-София, оставено в сила с решение от 18.12.1995 год. по гр.дело № 2725/1995 год. на С. градски съд, ІІ-а гр.отд. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд. При липса на други данни, решението е влязло в сила на 24.01.2006 год./ предполага се, че на същата дата е обявено чрез вписването му в срочната книга на градския съд/ и по отношение на него намира приложение § 152, ал.2, предл.второ от ПЗР на ЗИДГПК/Обн., ДВ, бр.124 от 23.12.1997 год./, съобразно който подлежат на преглед по реда на надзора решенията, по които след отмяна на първоинстанционното решение е бил даден ход на делото за постановяване на ново решение по отменения след влизането на закона в сила чл.208, ал.2 ГПК. С посочената преходна разпоредба е предвидена възможност за извънреден извънинстанционен контрол върху окончателния съдебен акт на градския съд, действащ след отмяната по реда на надзора като второинстанционен съд по съществото на спора – в съответствие с чл.208, ал.2 ГПК/редакция, ДВ, бр.28 от 08.04.1983 год./. Решението от 24.01.2006 год. слага край на приложимото за този случай двуинстанционно контролно-отменително съдопроизводство, поради което влиза в сила от деня на постановяването му /чл.219, б.”б” ГПК, отм./ и може да се атакува единствено по реда на чл.225-чл.229 ГПК/отм./. Молбата за преглед, озаглавена „жалба” обаче е подадена едва на 07.06.2007 год., след като е изтекъл двумесечния преклузивен срок по чл.226, ал.1 ГПК/отм./, поради което се явява просрочена и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение, което следва в тази част да бъде оставено в сила.
По частната жалба на М. А. Ц.
Подадената на 29.06.2006 год. вх.№ 22486 от 03.07.2006 год. молба за преглед по реда на надзора на влязлото в сила второинстанционно решение също е извън срока по чл.226, ал.1 ГПК/отм./ по съображенията, отнасящи се до молбата за преглед, подадена от В. А. Ц. и правилно е оставена без разглеждане. Изложените в нея основания за допускане на преглед и отмяна по реда на надзора съставляват преди всичко оплаквания за неправилност на влязлото в сила второинстанционно решение по смисъла на чл.225, ал.1 във връзка с чл.207, б.б.”а”, „б” и „г” ГПК/отм., ДВ, бр.124 от 23.12.1997 год./, т.е. за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Такъв характер имат сочените в раздел ІІ на молбата за преглед пороци на влязлото в сила решение, както следва: необсъждане от градския съд на определение № 145/23.03.1998 год. на ВКС, ІV г.о.; неразглеждане на възбрана от 24.05.1992 год.; отказ да бъдат коментирани представени от ответниците в заседанието на 26.04.1999 год. документи; необсъждане на служебна бележка № ДС 17-11-109/06.01.1995 год. на Данъчна администрация „В.”; нарушения на съдопроизводствените правила при определяне задачата на тройната експертиза и при разглеждане на делото /чл.107, ал.1, изр.второ ГПК, отм./.
В раздел І на молбата за преглед по реда на надзора се поддържа, че предявеният иск е с правно основание чл.7 З., а не чл.108 ЗС, въз основа на което се иска да бъде отменено второинстанционното решение в тази му част поради „грубо нарушение на материалния закон и процесуалните правила, да го обявите за недопустимо, нищожно”. Нищожността и недопустимостта са различни пороци на едно решение. Макар и разпоредбата на чл.209, ал.2 ГПК/отм./ да не сочи конкретни пороци, водещи до нищожност на едно решение. Независимо от това, съдебната практика е утвърдила съдържанието на това понятие. Нищожно е решение, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав. Нищожно е и съдебно решение, ако в съдебния състав е участвало лице, което не е било избрано от В. съдебен съвет. Нищожно би било и решение, постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт /напр. когато делото, решено по реда на ГПК не е гражданско/, както и решение по спор, който е извън пределите на лицата и териториалната компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд. На последно място, нищожно е устно постановеното решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат.
За разлика от изброените по-горе хипотези, обуславящи нищожност на решението, произнасянето по непредявен иск прави решението процесуално недопустимо, поради което същото подлежи на обезсилване и делото се връща на съда, който го е постановил за произнасяне по предявения иск. Както нищожността, така и недопустимостта на едно влязло в сила решение можеха да се атакуват по реда на надзора. Съгласно чл.209, ал.3 ГПК/в редакцията до 23.12.1997 год./ нищожност на едно влязло в сила решение можеше да бъде обявена по повод на молба за преглед по реда на надзора, като срокът по чл.226, ал.1 ГПК/отм./ в този случай не важеше. В настоящия случай, обаче с молбата за преглед не се поддържат оплаквания, които да могат да се квалифицират като пороци на влязлото в сила решение, водещи до неговата нищожност. Обстоятелството, че в молбата за отмяна страната определя решението като нищожно, но сочи основания за недопустимост и неправилност на същото, не е достатъчно, за да се ползва от привилегията на чл.209, ал.3 ГПК/в редакцията до 23.12.1997 год./. Правната квалификация е право и задължение на съда и след като не се сочат пороци на решението, засягащи изискванията за неговата валидност, молбата за преглед по реда на надзора, която съдържа оплаквания за недопустимост и неправилност е следвало да бъде подадена в рамките на двумесечния преклузивен срок по чл.226, ал.1 ГПК/отм./. Както се посочи, обаче молбата е подадена на 29.06.2006 год., а срокът за подаването й е изтекъл на 24.03.2006 год., поради което е недопустима и законосъобразно е отказано разглеждането й с обжалваното определение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 73 от 30.05.2009 год. по гр.дело № 267/2008 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което са оставени без разглеждане молбите на В. А. Ц. и М. А. Ц. от[населено място] за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение от 24.01.2006 год. по гр.дело № 529/1998 год. на С. градски съд, в.о., ІІ-б отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/