О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
София, 07.07. 2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 303/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И”О. , гр. Л. срещу решение № 323 от 27.11.2008 г. по в. т. д. № 536/2008 г. на Великотърновски апелативен съд. С този акт е оставено в сила постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 122 от 11.06.2008 г. по т. д. № 193/2007 г., с което, по предявен от М. Т. Н. иск по чл. 74 ТЗ, са отменени решенията на Общото събрание на съдружниците в „И” О. , гр. Л., проведено на 15.12.2007 г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Развити са подробни съображения срещу изводите на въззивния съд за допуснати нарушения при свикването на събранието, изразяващи се в неизпълнение на изискванията относно конкретно съдържание на поканата и недостатъчно индивидуализиране на нарушенията на съдружника в предупреждението за изключването му, като се твърди, че съдът не е взел предвид всички събрани в тази връзка доказателства и преди всичко първото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ – изх. № 002 от 10.05.2007 г.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационно обжалване на решението с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществени за изхода на делото въпроси, свързани с императивните законови изисквания при свикване на общо събрание на дружество с ограничена отговорност, в противоречие с практиката на Върховен съд и Върховен касационен съд по приложението на чл. 139, ал. 1 и чл. 126, ал. 3 ТЗ, както и че произнасянето по въпроса за свикване с една нотариална покана на две общи събрания на дружества с едни и същи съдружници ще допринесе за развитието на правото, предвид липсата на практика по такива казуси. В подкрепа на изразеното становище са представени множество решения на Върховен съд и Върховен касационен съд: решение № 4 от 30.01.1995 г. по ф. д. № 193/1994 г. на V г. о.; решение № 603 от 23.07.1995 г. по гр. д. № 264/1995 г. на 5-членен състав; решение № 69 от 06.06.1995 г. по ф. д. № 199/1994 г. на V г. о.; решение № 293 от 10.06.1994 г. по 246/1994 г. на 5-членен състав; решение № 138 от 28.11.1996 г. по гр. д. № 161/1996 г. на V г. о.; решение № 2* от 29.12.2001 г. по гр. д. № 663/2001 г. на V г. о. и решение № 534 от 08.06.2004 г. по гр. д. № 1395/2003 г. на ТК.
Ответникът по касация – М. Т. Н. от гр. Л. не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изцяло изводите на Ловешки окръжен съд за незаконосъобразност на взетото от общото събрание на съдружниците в „И. О. решение за изключване на съдружника М. Н. и за определяне равностойността на дружествения му дял от имуществото на дружеството. След задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства решаващият състав е приел, че изпращането на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е извършено от а. Т, който не е разполагал с изрично пълномощно, както и че в предупреждението не са формулирани ясно, точно и конкретно фактическите действия, представляващи неизпълнение на задълженията на съдружника, както и действията му против интересите на дружеството. Освен това, въззивният съд е счел, че в случая е налице нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ, тъй като поканата до съдружника Н. се отнася до провеждането на общи събрания на две различни дружества – на „И” О. , насрочено за 15.12.2007 г. и на „И” О. , насрочено за 01.12.2007 г., при общ дневен ред, без обаче да е посочено конкретно какво точно ще решава всяко от общите събрания и какви конкретни задължения към всяко от дружествата не е изпълнил предложеният за изключване съдружник.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не може да се приеме, че решението е постановено в отклонение от практиката на Върховен съд и Върховен касационен съд. Множеството приложени решения касаят принципно въпросите за начина на свикване на общото събрание на дружество с ограничена отговорност, за съдържанието на поканата и за предпоставките за изключване на съдружника с отправяне на писмено предупреждение. В случая, обаче, изводите на решаващия състав за ненадлежно свикване на процесното общо събрание и за липса на достатъчна конкретност в предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ на задълженията, които не са изпълнени от предложения за изключване съдружник и на действията на същия против интересите на дружеството, са резултат от извършената преценка на конкретния фактически и доказателствен материал по спора. Неоснователно е поддържаното в тази връзка от касатора, че съдът не е съобразил представеното по делото предупреждение № 002 от 10.05.2007 г., тъй като то е относимо не към процесното общо събрание, а към общото събрание на другото дружество на същите съдружници – „И” ООД. Именно поради обстоятелството, че фактите и доказателствата по настоящото дело са различни от тези, по които са постановени цитираните решения, не може да се счете, че е налице твърдяното противоречие, обосноваващо приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неоснователно е и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание ще е налице тогава, когато произнасянето по материалноправния или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба и при липсата на съдебна практика, или в случаите, когато се налага изоставяне на създадена практика по приложението на закона. Преди всичко, следва да се отбележи, че в случая изводът на въззивния съд за нередовност на поканата за процесното общо събрание е направен не поради това, че с нея са свикани две общи събрания с еднакъв дневен ред, а поради недостатъчното конкретизиране на дневния ред, препятстващо ефективната защита на съдружника М. Н. Ето защо, не може да се счете, че поставеният от касатора въпрос – дали е допустимо с една нотариална покана да се свикат общи събрания на две дружества, при еднакъв дневен ред – е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, относимата към тази материя разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ е достатъчно ясна и не се налага разкриване на съдържанието й чрез тълкуване. Още повече, че по приложението й е налице богата и непротиворечива практика на Върховен касационен съд и не съществува необходимост от нейното изоставяне или промяна.
С оглед всички изложени съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 323 от 27.11.2008 г. по в. т. д. № 536/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: