О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 388
Гр.София, 18.05.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 992 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” А. и “Е” А. , гр. В. срещу решение № 146/16.07.2009г., постановено по т.д. № 164/2009г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 24/16.01.2009г. по т.д. № 429/2008г. на Варненския окръжен съд в частта за осъждане на касаторите да заплатят на “Н” А. , гр. Р. сумата от 234804 лв., представляваща остатък от цената на предоставен достъп до собствен на ищеца обект – централна разпределителна подстанция в гр. Р. за периода от м.февруари 2004г. до м.януари 2006г.
Касаторите поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът “Н”А. , гр. Р. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск за заплащане на цена за достъп до електрическа мрежа и съоръжение, представляващо разпределителна подстанция в гр. Р., бул.”Т” № 41, собственост на ищеца.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесната подстанция е собственост на ищеца, предоставена му след преобразуване на ДФ “Н” в “Н” ЕООД и е включена в капитала на търговското дружество към момента на преобразуването му. Решаващият състав не е приложил нормите на Закона за електростопанството /отм./ поради обстоятелството, че конкретното съоръжение не е обект на изключителна държавна собственост и имотът е бил отписан от актовите книги за държавна и общинска собственост през 1993г. Искът е уважен на основание чл.117, ал.7 от Закона за енергетиката, който задължава собствениците на електрическите уредби и съоръжения да предоставят достъп на преносното или разпределителното предприятие през собствените си уредби и съоръжения за преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители по цена, определена по методика на ДКЕР.
Според касаторите по подобни казуси се е произнесъл ВКС, като е приел, че чл.2 ЗЕ /отм./ е императивна правна норма и нарушението й води до нищожност на придобивното основание. Сочат, че въпросът за собствеността върху енергийните уредби и съоръжения е от първостепенна важност с оглед на правната сигурност. Представят решения на ВКС.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторите в настоящото производство формулират общ материалноправен въпрос за собствеността върху енергийните уредби и съоръжения. В приложените решения на ВКС / Р. № 251/05.03.07г. по гр.д. № 3198/05г. на ІV г.о. и Р. № 883/26.07.07г. по гр.д. № 1207/06г. на ІІ г.о./ е прието, че по силата на чл.2 от Закона за електростопанството /отм./ електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост, както и че по чл.8 от същия нормативен акт енергийните обекти се диференцират като общи и вътрешни. Общите захранват няколко потребители, докато вътрешните могат да са ведомствени или на граждани. Исковете за заплащане на обезщетение и респ. за собственост, са били уважени, поради обстоятелството, че конкретните съоръжения са били общи по смисъла на ЗЕ и следователно са държавна собственост. В случая, за процесното съоръжение е установено, че е заводска /ведомствена/ подстанция, поради което не е налице противоречие с цитираната практика на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146/16.07.2009г., постановено по т.д. № 164/2009г. от Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.