4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№389
С., 11.11.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6016 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. З. и В. Г. З., чрез пълномощника им адвокат П. З., против решение от 25.03.2013 г., постановено по гр.д. № 899 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г състав, с което е оставено в сила решение от 5.05.2011 г. по гр.д. № 265/2008 г. на Софийски районен съд, 46-ти състав за отхвърляне на предявения от С. Г. З. и В. Г. З.-С. против Потребителна кооперация „П.” ревандикационен иск по отношение ПИ № 1118 в кв.25 по плана на [населено място], местност „К. ханчета”, целия с площ от 704 кв.м. по скица, а по документ за собственост от 750 кв.м., заедно с построената върху него масивна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 77 кв.м. и работилница със застроена площ от 34 кв.м. и иск за присъждане обезщетение за лишаване от ползване на същия имот в размер на 6600 лв. за периода 19.04.2007 г. – 28.12.2007 г.
Ответникът по касационната жалба Потребителна кооперация „П.” не изразява становище в настоящото производство.
За да постанови решението си, Софийски градски съд е приел, че при реституция правата, породили се в полза на възстановените собственици, не могат да се противопоставят на трето лице, което не е участвало в реституционното производство и в този смисъл ищецът е следвало да докаже пред съда правото си на собственост върху процесния ПИ № 1118, кв.25 по плана на [населено място]., м.”К. ханчета, заедно с построените върху имота масивна жилищна сграда, лятна кухня и работилница. Счетено е, че решението на ВАС, с което се отменя решение на СРС, постановено в производство по чл.4 от ЗВСВОНИ, с което е отменена Заповед № РД-54-1502 от 28.07.1994 г. на Кмета на СО и отменено отчуждаването на имот пл.№ 437 от кв.25, м.в.з. ”К. ханчета”, представляващ дворно място от 750 кв.м. ведно с построените в имота сгради, не е противопостановимо на ответника Потребителна кооперация „П.”, т.к. същата не е участвала в административното производство по реституция на имота. По същите причини не е противопоставим и констативния акт с № 73 от 28.11.2006 г. за собственост върху недвижим имот, представен от ищеца за легитимирането му като негов собственик. От реституционната преписка е видно, че вследствие на отчуждаването на имота от наследодателя на ищците Г. М. З. му е учредено право на строеж и съгласно удостоверение изд. от ТОА”П.”-Кметство К. с рег.№ 174/23.06.1994 г. това право е реализирано. Въз основа на експертно заключение е приета за установена пълна идентичност между реституирания по силата на съдебно решение на ВАС имот пл.№ 437 от кв.25, м.в.з. „К. ханчета”, представляващ дворно място от 750 кв.м. ведно с построените в имота сгради и претендирания по реда на чл.108 от ЗС- ПИ № 1118, кв.25 по плана на гр.С., м.”К. ханчета”, целият с площ от 704 кв.м. по скица, като ПИ № 1118, кв.25 в УПИ ІV отреден за „ЗА селкооп, ресторант и поща” е идентичен с част от имот пл.№ 437, кв.25 по плана от 1959 г. Изложени са съображения, че видно от експертизата със Заповед № РД-09-199/14.06.2006 г. ПИ №1118 в УПИ ІV е попълнен в кадастралния и регулационен план, но поради непредставяне на посочената заповед, съдът не може да извърши преценка дали попълването на имота е станало по искане на възстановените собственици по реда на чл.86 от ППЗТСУ/отм./ или в частност по реда на чл.134 от ЗУТ, с цел нанасяне в плана на възстановения имот.
Прието е, че доказателства относно приложението на чл.1, ал.1 от З. по З. и др. не са събрани, съгласно Тълкувателно решение № 6/2006 г. на ОС на ГК на ВКС, както и че не са представени категорични доказателства, че Потребителна кооперация „П.” владее претендирания имот без правно основание, което е било в тежест на ищеца в производство по чл.108 от ЗС, тъй като не е установено по категоричен начин обстоятелството, че към момента на влизане в сила на З. по З. и др. претендираният имот е бил в собственост на общината или държавата, като в този аспект е следвало да се обори твърдението на ответника, че имота е бил предоставен в собственост на Потребителна кооперация „П.”.
К. счита, че е налице противоречиво разрешаван правен въпрос, поради противоречието на въззивното решение с решението от 8.07.1998 г. по адм. № 5535/1996 г. на ВАС, ІІ отд. Решенията по административни дела не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не е налице това основание за допускане на касационно обжалване.
К. поставят и следните въпроси, по които поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1. решението на административният съд задължително ли е за гражданският съд относно това дали са били налице законовите предпоставки за отмяна на отчуждаването?;
2. Елемент ли е от фактическият състав по отмяна на отчуждаването по чл.1, ал.1 З. по З. и ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, доказването на пълната идентичност на реституираният имот и в каква степен?
3. Елемент ли е от фактическият състав по отмяна на отчуждаването по чл.1, ал.1 З. по З. и предпоставките съгласно ТР № 6/10.05.2006 г. по гр.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, дали попълването на имота е станало по искане на възстановените собственици по реда на чл.86 ППЗТСУ /отм./ или в частност по реда на чл.134 ЗУТ с цел нанасяне в плана на възстановения имот?
4. Следва ли да бъде отменено отчуждаването на недвижим имот, ако е установено по категоричен начин, че към момента на влизане в сила на З. по З. и др., претендираният имот е бил собственост на община или държавата, но е бил предоставен за ползване на други лица /в случая на ПК”П.”/?
5. Съдът нарушил ли е разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК като в определението си от 20.02.2012 г. не е дал указание, е ищеца не сочи доказателства дали попълването на имот е станало по искане на възстановените собственици по реда на чл.86 ППЗТСУ /отм./ или в частност по реда на чл.134 ЗУТ с цел нанасяне в плана на възстановения имот?
6. Кой следва да представи доказателства за твърдението на ответника, че имота е бил предоставен в собственост на Потребителска кооперация „П. и ако тази доказателствена тежест е разпределена на ищеца, то следва ли съда да даде указания по чл.146, ал.2 ГПК на ищеца?
Отговорът на първия въпрос се съдържа в Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. по гр.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, т.4.
По втория и третия въпрос съдът не се е произнесъл, доколкото в мотивите само е описал установеното от доказателствата, с оглед извода си, че не са доказани предпоставките по чл.1, ал.1 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, без конкретно да го свързва с обстоятелството на неустановена пълна идентичност или на какво основание е станало нанасянето в имота.
Четвъртият въпрос отразява тезата на ищците, че имотът е бил предоставен за ползване от държавата на ответната кооперация, но не съответства на данните по делото, а именно, че отчуждаването е по улично-регулационния план за нуждите на кооперацията и заплащането на обезщетението за отчуждения имот е извършено от кооперацията, т.е. липсват данни имотът да е бил общинска или държавна собственост и съответно въпросът не може да обоснове допускане до касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по петия и шестия въпрос, свързани с приложението на чл.146, ал.2 ГПК, доколкото искът е предявен преди влизане в сила на действащия ГПК и съответно въззивното производство се е движело по реда на ГПК от 1952 г.-отм.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.03.2013 г., постановено по гр.д. № 899 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: