О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 28.05. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3171/2014 година.
Производствата са по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№5875/23.4.2013 г., подадена от И. Х. И. и приподписана от адв.С. П., против определение №256/19.02.2014 г. по гр.д.№6026/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване решение №3400/10.5.2013 г. по гр.д.№10723/2012 г. на Софийския градски съд в частта му, с която е потвърдено решение №5724/07.6.2012 г. по гр.д.№28478/2011 г. на Софийския районен съд, за отхвърляне исковете на И. Х. И. от [населено място] против [фирма] – С.за признаване за незаконно на уволнението на И., на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, както и в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Х. И. против въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
Ответникът по частната жалба [фирма] – С., посредством процесуалния си представител -. адв. Е. Д. е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски.
Ответникът по частната жалба Д. Г. А. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид изложеното в отговорите на ответниците по нея намира следното:
В частта, с която се обжалване определението на касационния съд за недопускане на въззивното решение в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК могат да бъдат подавани частни жалби срещу определенията на съда, само когато същите преграждат по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на обжалване, вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС.
Определението по чл.288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване, т.е. по проверка за наличието на предпоставките, установени в процесуалния закон, за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, при постановяването на което касационният съд извършва специфична дейност извън правомощията си на трета съдебна инстанция по конкретно дело, тъй като тази дейност не е свързана с присъщата при инстанционния контрол проверка за валидност, допустимост и правилност на постановения съдебен акт. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба, съгласно решение №4/16.6.2009 г. на Конституционния съд на Република България съответствува на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. По реда на чл.288 ГПК тричленният състав на ВКС извършва преценка дали в конкретния случай следва да се извърши уеднаквяване на съдебната практика чрез преодоляване на установено противоречие или даване на тълкуване на определена правна норма с оглед настъпили промени в обществения живот, т.е. извършва преценка за възможността по реда на чл.290 и сл. ГПК да упражни собствените си правомощия. Тази преценка не касае възможността за упражняване на права от страните по спора. По този ред не се дава разрешение на конкретен процесуален или материалноправен спор между страните по делото, поради което и определението, с което не се допуска касационно обжалване не следва да се приема за преграждащ`о, доколкото процесуалният закон не установява принципа на задължителност на третата инстанция, т.е. не е предвидено, че всяка подадена до ВКС жалба следва да бъде разгледана по същество. Не е предвидена и изрична възможност за обжалване на постановения по реда на чл.288 ГПК съдебен акт, поради което частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
В останалата част, по иска за обезщетение за неимуществени вреди, обжалваното определение е правилно.
Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела, по които цената на иска е до 5000 лева за граждански дела, тъй като цената на предявения иск е 3000 лева.
Частната жалба в посочената част като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
С оглед изхода от спора в настоящото производство частният жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба [фирма] – София, деловодни разноски в размерна 120 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх.№5875/23.4.2013 г., подадена от И. Х. И. и приподписана от адв.С. П., против определение №256/19.02.2014 г. по гр.д.№6026/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №3400/10.5.2013 г. по гр.д.№10723/2012 г. на Софийския градски съд в частта му, с която е потвърдено решение №5724/07.6.2012 г. по гр.д.№28478/2011 г. на Софийския районен съд, за отхвърляне исковете на И. Х. И. от [населено място] против [фирма] – С. за признаване за незаконно на уволнението на И., на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
Определението в тази част може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ПОТВЪРЖДАВА определение №256/19.02.2014 г. по гр.д.№6026/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване решение №3400/10.5.2013 г. по гр.д.№10723/2012 г. на Софийския градски съд в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Х. И. от [населено място] против въззивно решение №3400/10.5.2013 г. по гр.д.№10723/2012 г. на Софийския градски съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА И. Х. И.,, ЕГН – [ЕГН] от [населено място], кв.Х. С., чл.44А, вх.В, ет.5, ап.58, да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], ет.5, деловодни разноски в размерна 120/сто и двадесет/ лева.
Определение в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: