О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 03.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4422/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ст.М., като пълномощник на А. Б. Ч., против решение
№ 332 от 22.07.2016 год. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 501/2016 год., с което е потвърдено решение № 152/01.06.2016 год. по гр.д.№ 214/2016 год. на Велинградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. Б. Ч. против ОП „С. и. и п.“ обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
В касационната жалба се релевират твърдения за нищожност на въззивното решение, поради липса на произнасяне по всички доводи, изтъкнати във въззивната жалба, както и за неправилност поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло, алтернативно за връщане на делото на друг състав на въззивния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Ако при сключване на трудовия договор работодателят знае, че работникът не отговаря на въведените от него изисквания за образователен ценз и въпреки това го допуска да изпълнява функциите на длъжността, то може ли впоследствие да го уволни на основание чл. 328, ал.1,т. 6 КТ; 2. Относно съотношението между основанията за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 6 и т. 11 КТ; 3.Относно задължението на работодателя да мотивира в достатъчна степен заповедта за уволнение, излагайки мотиви в нея или препращайки към друг акт; 4. За задължението на съда да изложи мотиви по всички наведени от страните доводи, както и да обсъди всички доказателства по делото. Позовава се в тази връзка на решение № 207/02.10.2014г. по гр. д. № 2355/2014г. на ВКС, III г.о., решение
№ 295/09.12.2014г. по гр. д. № 979/2014г. на ВКС, IV г.о., решение
№ 1627/2003г. по гр. д. № 3072/2002г. на ВКС, III г.о.,решение
№ 1219/31.10.2003г. по гр. д. №3455/2001г. на ВКС, III г.о., решение
№ 712/04.07.1995г. по гр. д. № 280/1995г. на ВКС, III г.о., /които не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК/, решение № 345/23.07.2010г. по гр. д. № 468/2009г. на ВКС, IV г.о., на решение № 313/21.07.2010г. по гр. д. № 201/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 93/06.07.2010г. по т. д. № 808/2009г. на ВКС, I т.о., ППВС № 1/53г., ППВС № 1/85 г., решение № 199/17.12.2009г. по т. д. № 368/2009г. на ВКС, II т.о, решение № 609/15.01.2009г. по т. д. № 323/2008г. на ВКС, I т.о., т. 19 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о Поддържа се, че по въпросите за съотношението между основанията по чл. 328, ал.1,т. 6 и т. 11 КТ и относно изискванията за мотивиране на заповедта за изпълнение съществува практика на съдилищата, с която въззивното решение си противоречи, като посоченото решение от 08.01.2008г. по гр. д. № 681/2007г. на Софийски апелативен съд и касаторът счита, че това обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т.3, пр. 1 ГПК . Касаторът обосновава довод за наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.3, пр. 2 ГПК по въпросите: 5. Следва ли съдът да се произнесе първо по наведен довод за извършено от страна на работодателя нарушение по чл. 8 КТ и едва след това да разгледа останалите основания по същество на спора и при извод за допуснато нарушение на добросъвестността може ли единствено на това основание да отмени заповедта за уволнение; 6. Ако са налице изискванията за прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл. 328, ал.1,т. 6 и т.11 КТ, следва ли в заповедта за уволнение да се отбележат и двете основания и неотбелязването на едно от тях обуславя ли нейната незаконосъобразност; 7. При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1,т. 6 КТ- поради липса на образователен ценз на работника и в продължителен период от време овакантената длъжност не бъде заета, съставлява ли това прикрито съкращаване на щата по чл. 328, ал.1,т.2 КТ.
Ответникът по касацията – О. п. „С. и., п. и т. и. ц.“ в депозиран отговор по смисъла на чл. 287 ГПК оспорва касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че необходимостта от мотивиране на уволнителната заповед е наложена, за да се осигури правото на защита на работника – да бъде той наясно с фактите, обосновали уволнението му и така да организира защитата си. Счел е, че в конкретния случай не е нарушено правото на защита на работника, тъй като в заповедта ясно е посочено като основание за прекратяване на трудовото правоотношение липсата на необходимо образование за изпълняване на работата, което е едното от предвидените в разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.6 КТ, на която има позоваване. Във връзка с доводите за незаконосъобразност на уволнението, поради наличие на основанието на чл. 328, ал.1,т.11 КТ, вместо това на чл. 328, ал.1,т. 6 КТ, въззивният съд е разграничил двете хипотези, като е обосновал, че основанието по чл. 328, ал.1,т. 6 КТ е частна хипотеза на чл. 328, ал.1, т. 11 КТ, намираща приложение в случаите на липса на изискуемо образование и квалификация, докато хипотезата на т. 11 е относима към всички останали случаи на промяна в изискванията за заемане на длъжността. В тази връзка е формирал извод, че посоченото в уволнителната заповед правно основание е правилно. Съдът е обсъдил наведените твърдения за злоупотреба с право от страна на работодателя и е приел, че извършеното изменение в изискванията за заемане на длъжността след възникване на трудовото правоотношение и обстоятелството, че заеманата от ищеца длъжност е останала свободна не формират извод за проявена от работодателя недобросъвестност. За неоснователен е счетен и доводът за липса на представителна власт на лицето, издало уволнителната заповед, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 15 от Правилника за дейността на Общинското предприятие именно директорът има правомощието да назначава и освобождава работниците и служителите му.Относно твърденията за съществуващи пороци при възникването на трудовото правоотношение между ответното дружество и неговия директор, съдът е посочил, че ищецът като трето за правоотношението лице не е процесуално легитимиран да навежда възражения по неговата валидност.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/09 г. на ВКС ОСГТК ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл. 5 и чл. 7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Нищожността на съдебното решение се свързва с постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната власт на съда, при неподписване на решението от мнозинството съдии от състав или ако не е съставено в писмена форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, когато повелява изпълнението на нещо, което е неизпълнимо, или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. В конкретния случай посочените от касатора пороци не се обхващат от изложеното. Наведените твърдения за липса на обсъждане на всички доводи на ищеца са относими към правилността на съдебния акт, но не обуславят неговата нищожност.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Поставените въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият въпрос е неотносим, доколкото касае различна хипотеза – в настоящия случай работникът е притежавал към момента на възникване на трудовото правоотношение изискуемото се образование. По втория въпрос решението на въззивната инстанция е в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, опредметена в решение № 208/23.03.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г. на ВКС, III ГО и решение № 204 от 24.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6196/2015 г., IV г. о.,, което се споделя от настоящия състав, а по третия въпрос с цитираната от самия касатор практика, обективирана в решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о. и решение № 346 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о, като и в решение № 838 от 13.11.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 288/2009 г., IV г. о., ГК. При формулирането на четвъртия въпрос касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт. Акцентира върху твърденията за извършени процесуални нарушения от въззивния съд поради непроизнасяне по наведените възражения, в резултат на което неправилно е приложил материалния закон. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, се произнася дали сочените от касатора правни въпроси са от значение за изхода по конкретното дело, дали са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали самите изводи са законосъобразни. Оспорването на решаващите изводи на съда представлява оплакване за неправилност на въззивното решение. Тези оплаквания подлежат на преценка едва в производството по чл. 290 от ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният пети въпрос, по отношение на който се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т. 3, предл. 2 ГПК е формулиран общотеоретично. Няма произнасяне на въззивния съд по поставените шести и седми въпрос,поради което същите са неотносими. Решаващият извод е, че по делото е установено осъществяването на посоченото в заповедта основание – липса на необходимото образование. Въведеното от ищеца твърдение, че съществува и друго изискване, касаещо професионалния опит, на което същият не отговаря е неотносимо, доколкото решението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, обективирано в уволнителната заповед не е обусловено от него.
Следва да се посочи, че двете хипотези, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно които на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото представляват едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба касаторът е диференцирал основанието и не е обосновавал приложението му, т. е. не е посочено какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по така поставените въпроси, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поради липса на доказателства за действително направени разноски от страна на ответника по касация такива не се присъждат.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 332 от 22.07.2016 год. постановено по гр.д. № 501/2016 год.по описа на Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: