4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
С., 21.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 66/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 679 от 22.12.2011 г., постановено по ч. т. д. № 759/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решение по т. д. № 680/2009 г. на Варненски окръжен съд на основание чл.83, ал.2 ГПК.
В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона – чл.628 ГПК и чл.629 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е отказал да го освободи от държавна такса с мотив за неприложимост на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК по отношение на търговските дружества, което становище противоречи на общите принципи на правото на Европейския съюз, на Доктрината за правото на съд, на практиката на Съда на Европейските общности и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Моли за отмяна на определението и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по въпроса „Липсата на възможност, предвидена в чл.83, ал.2 ГПК, юридическите лица да се освобождават от заплащането на държавни такси в противоречие ли е с чл.6, т.1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и с Доктрината за правото на съд, гарантираща правото на справедлив съдебен процес”.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по в. ч. т. д. № 759/2011 г. на Варненски апелативен съд е образувано по молба на [фирма], с която е поискано освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решението по т. д. № 680/2009 г. на Варненски окръжен съд. Молбата е обоснована с твърдения, че дружеството не разполага с достатъчно средства, за да заплати указаната от първоинстанционния съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 8 330.97 лв. С молбата е поискано въззивният съд да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности „относно възникналата неяснота, колебания или съмнения за приложението на принципите на правото на ЕС” при произнасяне по въпроса дали с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК търговското дружество – молител има право да бъде освободено от заплащане на такса за въззивното производство.
За да остави без уважение молбата, Варненски апелативен съд е приел, че разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК предвижда възможност за освобождаване от държавни такси по делата само на физическите лица, за които е признато от съда, че не са в състояние да заплатят дължимата такса, не и на търговските дружества. Становището, че чл.83, ал.2 ГПК не намира приложение по отношение на търговските дружества – страни в гражданския процес, е подкрепено с позоваване на практиката в определение № 271 от 14.03.2011 г. по ч. т. д. № 179/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. Неоснователността на молбата е аргументирана допълнително със съображения, че липсата на средства за заплащане на държавната такса сочи на неплатежоспособност на молителя и доколкото съставлява основание за откриване на производство по несъстоятелност, може да бъде установявана само в специално производство по несъстоятелност. С аргумент, че не са посочени разпоредби от правото на Европейския съюз или акт на орган на Съюза, чието тълкуване да е от значение за правилното решаване на делото, за неоснователно е счетено и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по въпроса налице ли е основание за освобождаване на дружеството – молител от държавна такса.
Изводите на въззивния съд за неоснователност на искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса са обосновани и законосъобразни. Липсата на средства за заплащане на държавна такса по граждански и търговски дела е предвидена в чл.83, ал.2 ГПК, аналогичен на чл.63, ал.1, б.”б” ГПК /отм./, като предпоставка за освобождаване от такса само на физическите лица, доказали пред съда неспособността си да покрият следващата се за конкретното производство държавна такса. Законът не въвежда подобна привилегия за търговските дружества, тъй като с оглед сигурността на търговския оборот и осъществяваната търговска дейност те следва да притежават достатъчно средства, позволяващи им да покрият разходите за държавни такси по водените от или срещу тях дела. Разбирането, че търговските дружества не подлежат на освобождаване от държавни такси в производствата по граждански и търговски дела, е поддържано последователно в практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.63, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ и чл.83, ал.2 ГПК, която е съобразена при постановяване на обжалваното определение. След като частният жалбоподател има качеството на търговско дружество, искането му за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на решението по т. д. № 680/2009 г. на Варненски окръжен съд е лишено от законово основание и правилно е оставено без уважение от Варненски апелативен съд.
Съобразен със закона е и изводът на въззивния съд за отсъствие на необходимост от отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности във връзка с молбата за освобождаване от държавна такса. Съгласно чл.628 ГПК, българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред него дело. Правилното разрешаване на въпроса налице ли е законово основание за освобождаване на частния жалбоподател от държавна такса по подадената до Варненски апелативен съд въззивна жалба не е обусловено нито от тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, нито от тълкуване или валидност на акт на органите на Европейския съюз. Отговорът на въпроса е свързан изцяло с прилагане на българския Граждански процесуален кодекс, който урежда предпоставките за освобождаване от държавна такса по делата и субектите, в чиято полза е призната възможност за освобождаване от такса. Правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се възползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава – членка на Европейския съюз. Поради това не може да се приеме тезата на частния жалбоподател за противоречие на нормата на чл.83, ал.2 ГПК с разпоредби на общностното право, каквито не са посочени в жалбата, и с цитираните решения на Съда на Европейските общности, които не съдържат произнасяне по проблемния за конкретното дело процесуален въпрос. Що се отнася до твърдяното противоречие с Доктрината за правото на съд, същата е извън обхвата на чл.628 ГПК и не обосновава нужда от отправяне на преюдициално запитване от страна на Върховния касационен съд по повод приложението на чл.83, ал.2 ГПК.
Предвид изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а искането за отправяне на преюдициално запитване – оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 679 от 22.12.2011 г., постановено по ч. т. д. № 759/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] – [населено място], за отправяне на преюдициално запитване на основание чл.628 ГПК до Съда на Европейските общности.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :