3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София, 12.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 10 юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1334 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу определение №43/13.03.2017 г. по в.ч.т.д. №61/2017 на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение на ОС-Ловеч от 16.11.2016 г. по т.д. №17/14, с което по реда на чл.248 ГПК е отказано изменение на постановеното по същото дело съдебно решение в частта за разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева полза на молителя .
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че се присъждат само реално направените и надлежно доказани към датата на приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция разноски. В случая, доказателства за договаряне на адв. възнаграждение и за неговото заплащане, съответно: договор за правна помощ и фактура №4441/25.08.2015 г. са представени едва с молбата по чл.248 ГПК от 27.07.2016 г., т.е. след постановяване на съдебното решение от 01.07.2016 г. по спора по т.д. №17/2014 г. на ОС-Ловеч. Ето защо определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение на молбата по чл.248 ГПК е потвърдено от въззивната инстанция.
Като обуславящи изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната жалба, се сочи въпросът за това, дали при своевременно направено искане за присъждане на съдебни разноски /адв. възнаграждение/ и представен списък по чл.80 ГПК и при заплащане на договореното възнаграждение последното следва да се присъди на страната, в чиято полза е постановено съдебното решение по спора.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т.1, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай, той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Тук е мястото да се отбележи, че в случая, страната-частен касатор не е удостоверила плащане на договореното възнаграждение по някой от двата способа: нито в самия договор е отбелязано плащането, нито фактурата сама по себе си, представлява документ, който удостоверява плащане по банков ред.
Отделно от това, според задължителните указания на ОСГТК на ВКС към т.11 на същото ТР, доказателствата за реално извършеното плащане на последното следва да се представят най-късно до даване ход на устните състезания в съответната инстанция, независимо,че искането за разноски е направено в предходна фаза от процеса.
Следователно обжалваното определение, като краен резултат по спора по чл.248 ГПК, е напълно в съответствие със задължителната практика на ВКС-цитираното ТР 6/13 на ОСГТК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
На основание изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №43/13.03.2017 г. по в.ч.т.д. №61/2017 на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.