4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София, 21.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05.06., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2928/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на на С. Н. Г. срещу решение № 334 от 13.08.2018 г., постановено по гр. д. № 226/2018 г. по описа на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на Г. срещу ПК „Борика” с ЕИК:[ЕИК] за присъждане на сумата от : 14 168 лева-на основание договор за управление и контрол ,сключен между страните по спора на 19.03.2013 г., както и в частта за разноските.
Производството по КЖ е било прекратено с определение № 406/04.02.2018 г. по настоящото дело. Същото е частично отменено по реда на чл.274 ал.2, предл.последно ГПК от друг състав на ВКС с определение №314/16.05.2019 г. по ч.т.д. № 211/19 на ВКС,Второ т.о., само в частта относно КЖ срещу въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от С. Н. Г. иск срещу Горовладелска потребителска кооперация „Борика”- [населено място] за заплащане на сумата от 10 120 лева- обезщетение `за прекратяване действието поради изтичане на срока на договор за възлагане на управление , сключен между страните на 19.03.2013 г.в размер на шест брутни заплати, съгласно уговорката в чл.14 от същия договор.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че е налице основание по чл.280 ал.1т. т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен предявения от С. Н. Г. иск срещу Горовладелска потребителска кооперация „Борика”, [населено място] за заплащане на сумата от 10 120 лева- обезщетение `за прекратяване на договор за управление, сключен между страните на 19.03.2013 г.в размер на шест брутни заплати, съгласно уговорката в чл.14 от същия договор, съдът се е позовал на характера на процесния договор за възлагане от УС на ГРС”Борика”-с. Стойките на ищеца на дейности по управление на последната , който по своя характер не е трудов, а граждански такъв, доколкото е уреден в разпоредбите на чл.280 и следващите от ЗЗД като договор за поръчка. Според съда, гражданският характер на този договор изключва приложението на 128,т.2 Кодекс на труда, който предвижда задължение за заплащане на трудово възнаграждение, а от тук: не следвало да се дължи и договореното в чл.14 от договора между страните, че при изтичане на срока на действие на същия, довереникът има право на шест брутни заплати определени съгласно трудовото законодателство. Отделно от това в разпоредбите на чл.222 КТ се предвижда обезщетение в изчерпателно изброени хипотези, в които процесната/ изтичане на срока на действие на договора за управление/ не попада.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба като правни въпроси са формулирани два такива, които се свеждат до това, дали договор за възлагане на управление на кооперация следва да се приравни на трудов договор, ако съдържа съществени елементи на такъв и в този случай следва ли при прекратяване на правоотношението между управителя и кооперацията да се уредят отношенията по КТ.
Посочената от касатора като противоречаща на произнасянето в обжалваното въззивно решение практика /ТР №4/2005 от 05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 86/27.02.1986 г. на ОСГК на ВС и други/ се отнасят до приложение на КТ относно обезщетения в случаите на прекратяване на отношенията с член-кооператори в различните хипотези на чл.222-225 КТ, а не до прекратяване на договор за управление и то в хипотеза на изтичане на самия срок на действие на такъв договор.
От друга страна, относно характера на договора за възлагане на управление, сключен с търговец/каквото качество имат и кооперациите-чл.1 ал.2, т.2 ТЗ/, е налице константна съдебна практика на ВКС, формирана по чл.290 ГПК, в насока, че същият представлява граждански договор/мандат/- така: Р №241/16.10.2017 г. по гр.д. №322/17 на ВКС,Четв г.о., Р №306/25.06.2015 г. по гр.д. № 1387/2011г на Четв. г.о. на ВКС, Р №223/05.10.2017 г. по гр.д. № 4063/16 на Четв. г.о. на ВКС и други. В цитираните решения изрично е посочено, че този характер на договора за възлагане на управление не зависи от това какво е наименованието му и как е оформен счетоводно и че спорът за заплащане на възнаграждения по него е граждански, а не трудов и следователно за него не са приложими разпоредбите на КТ.
Следователно, доколкото е налице съдебна практика на ВКС, отговаряща на поставените въпроси в същата насока, в която и в обжалваното решение, то не е налице основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК за допускане на касация.
В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лева-платено адвокатско възнаграждение, съгласно отбелязаното плащане в брой в договора за правна защита и съдействие, приложен към отговора на КЖ.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 334 от 13.08.2018 г., постановено по гр. д. № 226/2018 г. по описа на Смолянски окръжен съд .
ОСЪЖДА С. Н. Г. да заплати на ПК „Борика”-с. Стойките, обл. Смолянска с ЕИК:[ЕИК] разноски пред ВКС в размер на 1000 лева-платено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.