О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
ГР. София, 20.04.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.04.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №147/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на Т. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. №612/09 г., с което на осн. чл.72 от СК е разрешен спорът между касаторката и Н. М. , като родители на малолетния Г. М. / род. през 2001 г./ с даване на заместващо съгласието на майката съдебно разрешение детето да пътува в чужбина, за срока на валидност на издадения му паспорт.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторката се позовава и на трите точки.
Поставя като съществени за спора и допустимостта на иска процесуалните въпроси: може ли искът по чл.72 от СК да се води между родители , които не са в брак / като решаван противоречиво от съдилищата по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/, и при наличието на специалната административна процедура по ЗБДС, която включва и съдебна защита /като налагащ тълкуване на чл.72 от СК за приложимия ред за реализиране на права и процесуална икономия, на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК./ Намира още, че процесуалният въпрос: установени ли са обстоятелствата по делото, след обсъждане на всички доказателства и доводите й, способстващи за изясняване на спора и защитата й в процеса, е разрешен в противоречие с цитирана трайна практика на ВКС по чл.188 от ГПК, отм..
Без значение за воденето на иска по чл.72 от СК е това, дали родителите са в брак, както е посочено в Р на ВКС №1218/08 г. Решението на ВКС под същия № от 1999 г., на което според касаторката въззивното противоречи, е постановено по спор с пр. осн. чл.71, ал.2 от СК. Записаното там, че искът по чл.72 от СК е при спор на родители, които са в брак, в контекста на мотивите е в смисъл, че спорът – разногласието, може да възникне и между родители, които са в брак. Възможността производството по чл.72 от СК да се води през брака на родителите обаче не изключва воденето му между родители с прекратен брак/ и предоставени за упражняване на бащата родителски права/, както е в случая.
Административната процедура по чл.76, т.9 от ЗБДС / сега ЗБЛД/ е с различни предпоставки от иска по чл.72 от СК – административния орган може да не разреши напускане на страната или издаване на паспорт за задгранично пътуване на детето, когато липсва съгласие на родител. Очевидно е обаче, че при дадено такова съгласие /вкл. със заместващото го съдебно разрешение по чл.72 от СК/, отпада предпоставката на детето да не се разреши издаване на задграничен паспорт или такова пътуване. Това обуславя интересът от разрешаване на спора при разногласие между родителите по СК и към този ред новата редакция на чл.76, т.9 от ЗБЛД вече изрично препраща. Законовите разпоредби са във връзка, но са ясни и допълващи се, което не налага нарочното им тълкуване за разкриване на смисъла, обхвата и приложимостта им.
Събраните по делото доказателства във връзка с предмета на спора са обсъдени от въззивния съд – установена е възможността бащата да пътува в чужбина и да води детето със себе си. Това способства за нормалното му отглеждане и развитие; съображенията, че пътуванията ще прекъснат за дълго връзката с майката, което може да доведе до родителски дефицит и липващ модел за семейство в съзнанието на детето не са споделени от въззивния съд с убедителни съображения, изведени от закона, вкл. чл.10 от КЗПД, в конкретността на случая, с оглед интереса на детето.
Оплакванията за неправилност на въззивното решение поради необоснованост ВКС не разглежда в това производство.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №612/09 г. от 3.11.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: