Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
София, 15.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 567 /2008 г.:
Производството е по чл.247 ГПК.
Образувано е по искане на А. А. П. и И. П. П. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 06.10.2009 г. в частта, с която са осъдени да заплатят на всеки един от двамата – И. А. И. и Н. А. И., като правоприемници на починалия в хода на производството А. И. К. , по 4,731.06 лева, представляващи парична трансформация на натурални задължения за посочен период от време по договор от 04.03.2004 г. за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.
Двамата молители твърдят, че е налице противоречие между приетото в мотивите, че А. К. не се е нуждаел от постоянни или денонощни грижи” и че здравословното му състояние било влошено, нито за нови обстоятелства, които да предизвикат нова или различна потребност от грижите и в диспозитива, с който са осъдени да заплатят месечно сумата 158 лева средства за месечна издръжка плюс 250 лева средства за полагане на денонощни грижи в домашна среда, с което решението е неясно или вътрешно противоречиво и това се подкрепя и от заключението на вещото лице, което в констативно-съобразителната част е определило цени от 240 лева до 350 лева на месец за 24 –часово обгрижване. Молителите твърдят, че съдът следва да ги осъди или за 158 лева на месец, ако приеме, че наследодателят не се е нуждаел от денонощни грижи, или за по 250 лева на месец, ако приеме обратното, защото денонощните грижи включват и дневните.
И. А. И. оспорва искането, твърди, че не е допусната очевидна фактическа грешка.
Н. А. И. не изразява становище.
Настоящият състав намира искането за допустимо, тъй като е направено от страни по делото, но неоснователно по следните съображения:
В мотивите си касационният състав е формирал извод за неоснователността на иска за разваляне на договора за издръжка и гледане, който е отразил в диспозитива и за основателност на иска на молителите за трансформация на натуралните задължения по договора в парични за периода от началото на претенцията до момента на настъпването на смъртта на А. К. и за 2 /3 части от размера, съответни на правата на И. А. И. и Н. А. И..
По-конкретно :
По иска за разваляне на договора касационният състав е формирал извод, че (стр.4) според неоспореното заключение на съдебно-медицинска експертиза заболяванията на А. К. са отпреди 2004 г. и не е установено тяхното влошаване след сключването на договора и че според заключението на СМЕ и решението на ТЕЛК А. К. има потребност от чужда помощ; че (стр. 5) в договора, чието разваляне се иска, липсва изрична уговорка за установяване на съвместно живеене в дома на прехвърлителя дом или в този на приобретателите; че не са представени доказателства за влошаване на здравословното състояние на А. К. след сключването на договора, нито за други нови обстоятелства, които да предизвикат нова и различна потребност от грижите, които А. К. е изисквал; и че жалбоподателите (А. П. и И. П. ) са доказали изпълнението на задълженията си по договора до момента на предявяване на иска срещу тях, когато ищецът (Алонцо К. ) неоснователно е отказал да приема изпълнението – А. П. и И. П. да го гледат непрекъснато, в едно домакинство, но в техния дом, при което е изпаднал в забава, а жалбоподателите своевременно са завели дело за трансформация на задълженията им в парични.
Т.е. касационният съдебен състав е формирал извод за неоснователността на иска за разваляне на договора за издръжка и гледане не защото А. К. не е имал нужда от грижи, наред с издръжка, както твърдят с молбата за поправка жалбоподателите (след отхвърляне на иска срещу тях), а защото за жалбоподателите не е уговорено в договора задължение да живеят в дома на А. К. , за да го гледат непрекъснато, и такова задължение не произтича от влошаване на здравословното му състояние след сключването на договора, а той неоснователно е отказал да отиде да живее с тях в техния дом и с това е изпаднал в забава, а А. П. и И. П. са изпълнявали своите задължения.
По иска за трансформация на натуралното задължение в парично касационният състав е формирал извод, че (стр.5) поради изложеното (изпадането на А. К. в забава) жалбоподателите са доказали основателността на иска си за трансформация на натуралното задължение в парично за периода от началото на претенцията до момента на настъпването на смъртта на А. К. за съответните части на останалите му правоприемници.
Съдът е основал изводите си за размера на приетото неоспорено заключение на вещо лице, в което установено, че необходимите средства за месечна издръжка на лице на възрастта на ищеца са в размер на 158 лева, а полагането на денонощни грижи в домашна среда е в размер на 250 лева месечно. Заключението е отразено точно (изводите са обосновани). Не се твърди, че извършените изчисления за периода и 2 х 1 /3 от общия размер са точни.
От изложеното е видно, че съдът е разграничил задълженията за издръжка от тези за гледане, съответно на уговорките в самия договор и съответно на приетото от него е приел, че А. К. е имал нужда от постоянно полагане на грижи, които е оценил съответно на заключението на вещото лице.
Формираната в мотивите воля е отразена правилно в диспозитива на решението.
Поради което искането за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователно.
Поради изложеното и на основание чл.247 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. П. и И. П. П. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 06.10.2009 г. по гр.дело N 567 /2008 г на ВКС, ІІІ г.о., в частта, с която А. П. и И. П. са осъдени да заплатят на всеки един от двамата – И. А. И. и Н. А. И., като правоприемници на починалия в хода на производството А. И. К. , по 4,731.06 лева за посочен период от време.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.