2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр. София, 22.01. 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. Д. срещу определение № 3024/30.10.2015 г., постановено по частно гр. дело № 3417/2015 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 16.06.2015 г. по гр. дело № 17488/2014 г. на Софийския градски съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора по частното производство пред въззивния съд, и по отношение на който е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: какъв е характерът на установителните искове – оценяеми или неоценяеми, в противоречие с практиката на ВКС, т.е – жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят е предявил по делото отрицателен установителен иск – за установяване несъществуването на правно отношение по договор за поръчителство – недължимост на определена парична сума, съответстваща на главния дълг по договора за кредит. Приел е и че този иск е оценяем и че неговата цена следва да се определи по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК – в случая – в размер 2 400 000 лв., върху която цена се дължи 4 % държавна такса – в размер 96 000 лв. Апелативният съд е приел и че след като разпореждането на първоинстанционния съд, с което исковата молба на жалбоподателя е оставена без движение до представяне на документ за внесена държавна такса, е в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК и в указания от съда срок не е последвало изпълнение, то е било налице основанието по чл. 129, ал. 3 от ГПК (неточно е посочено чл. 129, ал. 1, т. 3 от ГПК) за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.
Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените мотиви към обжалваното определение, изведеният от жалбоподателя въпрос е разрешен от въззивния съд, не в противоречие, а напротив – в съответствие със задължителната практика на ВКС.
В определение № 364/17.05.2011 г. по частно търг. дело № 338/2011 г. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, е прието, че съдебната практика е категорична и непротиворечива по въпроса, че няма знак на равенство между „установителен иск“ и „неоценяем иск“. Цената на иска за парично вземане е размерът на търсената сума. Без значение е дали се претендира едно парично вземане (осъдителен иск), дали само се установява съществуването му (установителен иск) или се претендира несъществуването му (отрицателен установителен иск). Във всички случаи цената на иска (положителен или отрицателен) е размерът на вземането във всички негови части – главница, лихви, неустойки и разноски.
В същия смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС, а именно, – че определящ е размерът на паричното вземане, предмет на делото, а не видът на търсената защита; както и че няма значение с какъв иск е предявено вземането: положителен установителен – когато с иска се претендира установяване на съществуването на парично вземане, удостоверено в несъдебно изпълнително основание; отрицателен установителен – когато с иска се отрича съществуването на парично вземане, удостоверено в съдебно или несъдебно изпълнително основание; или осъдителен – когато се претендира установяване на съществуването на парично вземане и осъждането на ответника да го заплати.
В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, наведен от жалбоподателя, който не се е и позовал в изложението си на конкретни съдебни актове на ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3024/30.10.2015 г., постановено по частно гр. дело № 3417/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.