3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр.София, 04.02.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5815 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Е. Н. и насрещна касационна жалба на [фирма] против решение от 22.04.2014 г., постановено по гр. д. № 16747 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „А” въззивен състав, с което е отменено решение № ІІ-61-237 от 31.07.2013 г. по гр. д. № 49197 по описа за 2009 г. на СРС, 61 състав, за осъждане на [фирма] да заплати на А. Е. Н. допълнително трудово възнаграждение над 2839,82 лв. до 27 498,75 лв., искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено решението за присъждане на сумата 2839,82 лв. допълнително трудово възнаграждение.
Касаторът А. Е. Н. твърди, че решението на Софийския градски съд в отхвърлителната част е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е между работодател и негов служител наред с трудовото правоотношение между същите страни да съществуват и облигационни отношения, които са във функционална връзка с престацията на служителя по трудовото правоотношение?
2. Допустимо ли е заедно с изплащането на трудовото възнаграждение и в същата цикличност работодателят да превежда на служител и дължими суми по други правоотношения и стават ли тези плащания елемент от работната заплата единствено заради начина им на изплащане?
3. Допустимо ли е между работодателя и негов служител да се договори, че работодателят ще дължи премия на служителя, която фактически ще се изплаща в бъдеще, доколкото същата ще се конкретизира по размер в един последващ период?
4. Има ли право служителят да получи допълнително трудово възнаграждение, уговорено по трудов договор, в случай че вече е положил уговорения труд, но към момента, в който е уговорено да му бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение той ползва отпуск, различен от редовен годишен платен отпуск?
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд в отхвърлителната част, като оспорва касационната жалба и по същество. Предявява насрещна жалба срещу решението на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийския градски съд. Претендира за заплащане на 1750 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба на А. Н. е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
А. Н. е изпълнявала по силата на трудов договор с ответното дружество длъжността „ръководител продажби” и е посочила в исковата молба, че и се дължи допълнително финансово стимулиране за всеки сключен договор с клиент в размер на 5 % от реализираната печалба от този клиент за срок от две години. Поискала е ответното дружество да бъде осъдено да и заплати дължимите бонуси за периода от 1юни 2008 г. до 31.03.2010 г. в размер на 27 498,75 лв. Софийският районен съд е квалифицирал иска като претенция за заплащане на допълнително трудово възнаграждение на основание чл.128 от КТ и го е уважил изцяло. Софийският градски съд е възприел същата правна квалификация, но е отхвърлил иска за периода след прекратяване на трудовото правоотношение на 6.10.2009 г. и за периода от 14.06.2008 г. до 28.07.2009 г., през който ищцата е ползвала отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. Поставените от касатора въпроси касаят довода, изложен в заявление от 11.10.2012 г, в което пълномощникът на ищцата възразява срещу дадената от съда правна квалификация на спора и твърди, че дължимият бонус произтича от допълнително облигационно отношение. Това заявление е подадено след срока по чл.214, ал.1 от ГПК за изменение на основанието на иска, съдилищата не са се съобразили с него и не са разгледали иск на облигационно основание, различно от посоченото в решенията правно основание-чл.128 от КТ. Следователно по евентуалното основание на иска, произтичащо от облигационно отношение между страните, не е формирана сила на пресъдено нещо с обжалваното решение. Ето защо поставените във връзка с наличието на облигационно основание въпроси на касатора-ищец са неотносими към спора и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението, в което искът е квалифициран като допълнително трудово възнаграждение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по касационната жалба на А. Е. Н.. В този случай съгласно чл.287, ал.4 от ГПК насрещната касационна жалба на [фирма] трябва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на спора А. Е. Н. дължи на [фирма] 1750 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.04.2014 г., постановено по гр. д. № 16747 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „А” въззивен състав, по касационната жалба на А. Е. Н..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на [фирма] срещу решение от 22.04.2014 г., постановено по гр. д. № 16747 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „А” въззивен състав и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА А. Е. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 1 750/хиляда седемстотин и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението в частта, с която насрещната касационна жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: