2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
[населено място], 14.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 11 януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 920 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. №7475/30.07.2010 г. от пълномощника на [фирма] срещу определение от 1696/ 01.07.2010 по ч.гр.д. №369/10 на Окръжен съд-Плевен, с което е отменено определение на Пл.РС, с което е допуснато обезпечение по чл.390 ГПК и въззивният съд е оставил без уважение молбата на касатора. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразсност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално недопустима – подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК.
Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпосавките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение не попада в категорията на тези актове подлежащи на касационно обжалване. В тази насока е изричната задължителна практика на ВКС: ТР №1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2010, която постановява, че определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване, доколкото не отговоря на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с оглед привременния характер на обезпечителната мярка и нейния непреграждащ развитието на процеса ефект.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна касационна жалба определение е съдебен акт , който не подлежи на касационно обжалване и следователно жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на пълномощника на [фирма] срещу определение от 1696/ 01.07.2010 по ч.гр.д. №369/10 на Окръжен съд-Плевен.
. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.