4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
Гр.София, 29.01.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря …………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1989 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 673/23.03.2017г., постановено по в.т.д.№ 563/17г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1964/11.11.2016г. по т.д.№ 6922/15г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 56841 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения по договор от 28.03.2008г. да се представят на застрахования по полица № 93001210007838 общите условия за имуществено застраховане на превозни средства.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] (с предишно наименование [фирма]) оспорва жалбата. Претендира разноски.
Третото лице помагал [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне за иска, въззивният съд е приел, че на 28.03.2008г. страните са сключили договор за посредничество срещу възнаграждение, по силата на който застрахователят – касатор е възложил на ответника като застрахователен брокер да сключва от негово име застрахователни договори. Брокерът е поел задължение да уведомява клиентите за общите и специалните условия на застрахователя за конкретната застраховка, при неизпълнение на което се дължи обезщетение в размер на претърпените вреди. С полица № 93001210007838 от 21.06.2012г. е сключен договор с [фирма] за застраховка „Каско на МПС”, по която застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в размер на 56841 лв. поради кражба на автомобила. Въззивният съд е счел за недоказано, че договорът за застраховка е сключен с посредничеството на ответника по иска, тъй като не е било установено кое е лицето, подписало полицата, за да се констатира наличие на условията за съществуване на задължения на ответника, за чието неизпълнение е предявена претенцията за обезщетение. Застрахователната сума по тази полица надвишавала лимита на сумата от 30000 лв., за която брокерът можел да посредничи, както и в договора изрично било посочено, че застрахованият е получил общите условия на застрахователя, предвиждащи поставяне на допълнително средство за защита – имобилайзер, КАН-система и други. Според решаващият състав не е налице неизпълнение на задължение на брокера за „насочване” на застрахования за монтиране на такова средство, тъй като в общите условия обезопасяването се извършва по преценка на самия застраховател и за негова сметка, без брокерът да е поел твърдяното задължение да насочва клиентите за снабдяване с възлагателно писмо за монтиране за допълнително средство за защита. Изложени са съображения за недоказаност на факта, че именно липсата на допълнително средство за защита е довело до настъпване на застрахователното събитие кражба на автомобила и до заплащане на обезщетение на застрахования, за да е налице вреда за застрахователя.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следните въпроси: 1.”Има ли право увредената страна да иска обезщетение равно на размера на претърпените вреди?” и 2.”При неизпълнение на договорно задължение не следва ли да се задвижи юридическата отговорност за нанесените имуществени вреди и те да бъдат възстановени?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е обосновано допускането на касационното обжалване по така въведените от касатора правни въпроси.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.) – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора.
Според т.4 на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
В случая отговорите на заявените от касатора правни въпроси произтичат от приложимите към спора правни норми на чл.79, ал.1 и чл.82 ЗЗД, според които при неизпълнение на договорно задължение кредиторът има право на обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза. По тълкуването на законовите разпоредби съществува съдебна практика, като въззивният съд не е отрекъл принципно правото на обезщетение при неизпълнение на задължение, поето с договор. Изводите на състава на апелативния съд произтичат от приетите за установени факти и обстоятелства по спора – общите условия са били предоставени на застрахования и липсвало поето задължение по договора брокерът да „насочва” клиентите за монтиране на допълнителни средства за защита. Решаващият извод на въззивния съд е основан на недоказаност на твърдението, че застрахователният договор е сключен с посредничеството на ответника по иска, както и че именно поради липсата на средство за допълнителна защита е настъпило застрахователното събитие. Направените оплаквания в касационната жалба и аргументацията на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изцяло във връзка с фактическата обстановка по спора, като същите не са изведени от неправилното й установяване или от дадено от съда тълкуване на договора. Съображенията на касатора са основани на нови твърдения за съществуващи за него затруднения „да предоставя на клиентите условия и възлагателни писма, както и да ги насочва към поставяне на допълнителни средства за защита”. Според касатора тези затруднения налагали изпращането на посредника на „заповеди, указания и вътрешни правила”, които не са възприети от въззивния съд като част от договорното съдържание. В този смисъл поставените от касатора въпроси не са обуславящи за изхода от спора, поради което касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за касационното производство по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 2682 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 28.07.2017г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 673/23.03.2017г., постановено по в.т.д.№ 563/17г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.4 сумата от 2682 лв. (две хиляди шестстотин осемдесет и два лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.