О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София 13.01.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1596/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПГТХТ „Н” гр. Р., подадена от директора К. Б. , приподписана от пълномощника адв. Л, срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 349 от 03.07.2009г. по в.гр.д. № 455/2009г. с което е оставено в сила решението на Районен съд – Разлог № 162 от 20.01.2009г. по гр.д. № 657/2008г. и решението за поправка на очевидна фактическа грешка № 687 от 04.03.2009г., с което са уважени предявените от Н. И. З. против ПГТХТ „Н” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответницата по касация Н. И. З. от гр. Р. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника й адв. Е моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че от представените в първоинстанционното производство поименно щатно разписание на длъжностите от 01.07.2008г., щатно разписание в сила от 10.09.2008г. и Списък образец 1 за учебната 2008/09г. не се установява намаляване на щатните бройки за заеманата от Н. З. длъжност „чистач”. Във всички изброени документи щатните бройки за длъжността са четири, една от които е била заета от ищцата. Представените от ответника ПГТХТ „Н” с въззивната жалба документи не са били приети като доказателства по делото по съображения, че не са доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК. Въззивният съд е приел , че с отговора по чл. 131 ГПК ответникът е бил задължен да ги представи на съда. Към момента на предявяване на иска тези доказателства са били известни на страната и непредставянето им с отговора е преклудирало възможността те да бъдат приети от въззивния съд.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът ПГТХТ „Н” се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Излага съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправните въпроси за предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и относно наличието на реално съкращаване на щата в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата в страната. Излага съображения, че представеното удостоверение от Дирекция „Бюро по труда” гр. Р. за регистрация на ищцата като безработна не е достатъчно доказателство за уважаване на иска за обезщетение за безработица поради уволнението. Относно наличието на реално съкращаване на щата се позовава на представеното с въззивната жалба и неприето като доказателство по делото поименно разписание на длъжностите в сила от 01.10.2008г. Прилага решение № 854/2006г. на ВКС, ІІІ г.о., няколко решения без заверка за влизане в сила и ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. С посоченото решение на ВКС е прието, че основателността на претенцията по чл. 225 КТ е обусловена и от установяване на оставането без работа през шестмесечния срок след уволнението.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените от касатора критерий за селекция на касационните жалби. И двата посочени от касатора материалноправни въпроси са от значение за решаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, но не се констатира противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС, нито с практика на отделни състави на ВКС или друг съд.
Формулираните от касатора въпроси не са предмет на приложеното ТР № 1/2000г. Не се установява и твърдяното противоречие между въззивното решение и приложеното решение№ 854/2006г. на ВКС, ІІІ г.о. Въпросът за предпоставките за уважаване на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ не е решен от въззивния съд в противоречие с посоченото решение. В решението на ВКС е изразена трайно установената практика, че в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за оставането си без работа през шестмесечния период след уволнението. В съответствие със съдебната практика ищцата е представила доказателства, че е регистрирана в Бюрото по труда като безработна. Следователно не е налице противоречиво решаване на въпрос, от значение за конкретния спор, както и за прилагането на определена правна норма, което противоречие да се отстрани от ВКС чрез допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не се констатира противоречиво решаване и на въпроса за наличието на реално съкращаване на щата. Въззивното решение отразява трайно установената съдебна практика, че представените от работодателя доказателства трябва да установяват премахване на част или на всички щатни бройки за съответната длъжност. В съответствие с тази практика съдът е извършил сравнение между представените по делото щатни разписания и е констатирал, че те не установяват промяна на щата за длъжността „чистач”. Представеното във въззивната инстанция щатно разписание не е прието като доказателство по делото и поради това не е обсъдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 349 от 03.07.2009г. по в.гр.д. № 455/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.