О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 13.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1263/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му юрк. Л. Н., против решение № 236 от 20.05.2010 г. по в.гр.д. № 182/2010 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 23.09.2009 г. по гр.д. № 3142/2007 г. на Плевенския районен съд в частта за уважаване на предявените от В. П. П. против касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ.
Ответницата по жалбата не изразява становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос: налице ли е закриване на Р.- П.- работодател на ищцата и има ли правоприемство между него и жалбоподателя, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Приложени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. От приложените от касатора решения на различни съдебни инстанции е видно, че посочения въпрос е разрешаван противоречиво. Налице са обаче решения на ВКС,които са постановени по реда на чл. 290 ГПК и формират задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС- решение № 653/25.10. 2010 г. по гр.д. № 1854/2009 г. и решение № 686/06.12.2010 г. по гр.д. № 133/2010 г., и двете на ВКС, ІІІ г.о. С постановяването на посочените решения, имащи задължителен характер, противоречивата съдебна практика е уеднаквена. Разрешението на поставения от касатора материалноправен въпрос в обжалваното решение е в съответствие с тези решения, а именно, че [фирма] е правоприемник на закритото му поделение и, че не е налице закриване на предприятието, когато дейността на поделението- работодател не е преустановена, а е продължила да се осъществява от [фирма], макар и под друга организационна форма. Затова не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236 от 20.05.2010 г. по в.гр.д. № 182/2010 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: