О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 03.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4287/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В.Б., като пълномощник на [община], против решение № 94 от 06.06.2016 год. на Варненски апелативен съд, постановено по в.гр.д.
№ 243/2016 год., с което след отмяна на решение № 257/26.02.2016 год. по гр.д.№ 1663/2015 год. на Варненски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 137 561,16 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т. 3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос, конкретизиран от настоящия състав – дължи ли съсобственик разходи за управление, поддръжка и ремонт на общите части на съсобствена сграда за времето, през което не е ползвал имота. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос – до кой процесуален момент направените възражения създават задължение за съда да ги разгледа, като допустими. Касаторът счита, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие с т. 4 на ТР № 1 от 09.12.2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ВКС,ОСГТК.
Ответната страна [фирма] е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, с който изразява становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела, че страните са собственици на отделни обекти в описания недвижим имот – десететажна административна сграда. Съобразно заключението на СИЕ припадащата се на ответника част от извършените от ищеца през процесния период разходи за управление, поддръжка и ремонт на общите части на имота възлиза на сумата от 137 606,22 лв. Съдът се е позовал на представеното по делото влязло в сила решение № 954/2013г. на Окръжен съд-Варна, с което [община] е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 53 741,37 лв., представляваща обезщетение за невъзможността [фирма] да ползва собствените му етажи от административната сграда, поради държането им от ищеца по настоящото дело, като е приел, че същото е от значение за изхода на настоящия спор. В този смисъл е обосновал извод, че доколкото е установено, че през процесния период ответникът е бил лишен от възможността да ползва собствените си обекти, за което отговорен е ищецът, то претенцията за заплащане на приспадащата му се част от разноските за управление, поддръжка и ремонт на общите части на сградата е неоснователна. Заключил е, че ответникът не се е обогатил неоснователно, чрез спестяване на разходи, тъй като не е ползвал имота, по повод на който са сторени.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.
Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2 751,22 лв. за касационно разглеждане на делото
Водим от изложените съображения и на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 94/06.06.2016 год. по гр. д. № 243/2016 г. по описа на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора – [община] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 751,22 лв. и в същия срок да представи вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: