3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София.12.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1475/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 812 от 09.03.2017 г. по ч.гр.д. № 5306/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е допълнено определение № 281 от 27.01.2017 г. в частта за разноските, като Е. е осъдено да заплати на [фирма] сумата 300 лева – разноски за частното въззивно производство.
Частният жалбоподател счита, че дължимото юрисконсултско възнаграждение е определено в завишен размер. Поддържа, че то следва да се определи съобразно действащата към момента на постановяване на определението разпоредба на чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 50 лв., предвид изготвения отговор на бланкетна частна жалба. Алтернативно, частният жалбоподател твърди, че дори и да се счете за приложима Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по частни жалби възнаграждението е 200 лв.
Ответникът по частната жалба – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита атакуваното определение за правилно. Поддържа, че към момента на подаване на отговора на частната жалба е приложима старата редакция на чл.78, ал.8 ГПК, в каквато насока са изложени подробни съображения в постъпилия по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд по чл.248 ГПК, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, изчислен съгласно чл.60, ал.4 и чл.62,ал.2 ГПК.
С постановеното по делото въззивно определение съдебният състав на Апелативен съд – София е оставил без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждане, постановено в публично съдебно заседание на 05.10.2016 г. по т.д. № 4730/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-13 състав.
С атакуваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, Софийският апелативен съд е констатирал, че в определението липсва произнасяне по искането на ответната банка за присъждане на разноски за въззивното частно производство в размер на 300 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за подадения отговор на частната жалба. Въззивният съдебен състав е приел, че молбата на банката е основателна, предвид изхода на делото, а претендирания размер от 300 лв. е съобразен с минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е частично неправилно. При постановяването му неправилно не е съобразена действащата към този момент уредба относно размера на дължимото в полза на банката възнаграждение за подаден от упълномощения юрисконсулт отговор на частна жалба. Нормата по чл.78, ал.8 ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие тя е приложима по отношение на всички неизвършени към този момент действия. Към момента на определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение въззивният съд не е съобразил приложимите разпоредби от Закона за правната помощ, към който препраща чл.78, ал.8 ГПК/ в редакция след изм. с ДВ бр.8/2017 г./ и Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно приложимата разпоредба на чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението е от 50 до 100 лева. Предвид конкретните обстоятелства, които се преценяват при заплащането на правната помощ – чл.37 от ЗПрПом и с оглед осъществената от юрисконсулта на банката дейност, изразяваща се в изготвяне на отговор на депозирана от Е. частна жалба, възнаграждението следва да се определи в размер от 100 лв. Видно от отговора на частната жалба е, че са изложени съображения както във връзка с недопустимостта на частната жалба, така и за нейната неоснователност. Видът на извършената защита от процесуалния представител на [фирма], предпоставя определяне на възнаграждението в горния размер на допустимия от Наредбата диапазон.
Предвид изложеното, атакуваното определение следва да се отмени в частта, с която в полза на банката са присъдени разноски за разликата над 100 лв. до 300 лв., като в тази част се отхвърли депозираната молба по чл.248 ГПК.
С оглед основателността на настоящата частна жалба, на дружеството – частен жалбоподател се дължат разноски за настоящото производство в размер на 215 лв.: държавна такса в размер на 15 лв. и 200 лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подадената частна жалба се разглежда в закрито заседание, като настоящият състав приема за основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното и заплатено от частния жалбоподател възнаграждение в размер на 300 лв., тъй като настоящото частно производство не е сложно нито от фактическа, нито от правна страна.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 812 от 09.03.2017 г. по ч.гр.д. № 5306/2016 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, в частта, с която в полза на [фирма] са присъдени разноски за частното въззивно производство за разликата над 100 лева до 300 лева, като ОТХВЪРЛЯ молбата по чл.248 ГПК, с вх. № 1742/02.02.2017 г. , подадена от [фирма] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата над 100 лева до 300 лева.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 215 лева – разноски за настоящото частно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: