О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 07.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело
№ 4013/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по частна касационна жалба от Т. М. Б. и А. Ц. П., чрез адв. Д. М., срещу определение № 2728/14.08.2017 г. по ч.гр. д. № 4063/2017 г. на Апелативен съд-София, ГО, 2 състав. С него е отменено определение № 20502/07.08.2017 г. по гр.д.№10020/2017 г. на Софийски градски съд,ІІІ-в състав и вместо това е постановено допускане на обезпечение по бъдещи искове, предявими от [фирма] срещу касаторите за заплащане на сумата 51 303,46 лв. общо, представляваща обезщетение за вреди от развален договор за извършване на строително-монтажни работи, сключен на 30.05.2016 г., чрез налагане на запор до размера на вземането, върху банковите сметки на касаторите в подробно изброени търговски банки, при гаранция от 10 000 лв., внесени от молителя по сметка на въззивния съд. Определен е едномесечен срок за предявяване на иска и е разпоредено издаването на обезпечителна заповед.
Ответникът по жалбата [фирма] твърди, че е предявил иск на основание чл.240 ал.2 ГПК, с който оспорва правата на касаторите по постановеното в тяхна полза неприсъствено решение.
По делото са установени следните факти:
Първоинстанционният съд е сезиран от ответника по касационната жалба [фирма] /предишно име [фирма]/ с молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск. В нея е посочено, че на 30.05.2016 г. е сключил договор с касаторите, които му възложили извършване на строително-монтажни работи. Възложителите не изпълнили свои задължения, което довело до невъзможност и изпълнителя да изпълни своите.Поради това развалил договора с едностранно писмено уведомление.Посочва, че възложителите му дължат сумата 13 941 лв.,представляваща стойността на реално извършени работи, 10 599,67 лв.-причинени вреди от закупени строителни материали и 26 762,79 лв.- пропуснати ползи поради разваляне на договора, общо 51 303,46 лв. Обезпечителната нужда е обоснована с липсата на активно поведение от страна на възложителите, насочено към изпълнение на задължението. Поискано е обезпечение на бъдещия иск за обезщетяване на причинените вреди и пропуснатите ползи чрез налагане на запор до размер на претендираната сума върху банковите сметки на възложителите във всички банки.
Между страните е разгледан предходен спор по гр.д.№ 44470/ 2016 г. на Софийски районен съд, І г.о., 43 състав, образуван по иск на касаторите срещу изпълнителя [фирма], с твърденията, че са сключили с последния на 30.05.2016 г. договор за изработка на строително-монтажни работи. Развалили го поради недостатъци в изпълнението. Искали са осъждането на изпълнителя да заплати на всеки един от тях на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД по 6 690,96 лв. заплатен на отпаднало основание аванс, ведно със законната лихва от 09.08.2016 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ал.1 ЗЗД по 54 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума в периода 11.07.2016 г.-08.08.2016 г.; на основание чл.92 ал.1 ЗЗД по 36,96 лв. неустойка по чл.19 ал.3 от договора ; на основание чл.92 ал.1 ЗЗД по 3 350 лв. неустойка по чл.19 ал.4 от договора . Исковете са уважени изцяло с неприсъствено решение съгласно чл.239 ГПК. За събиране на вземанията е образувано изпълнително дело № 20178510401022 на ЧСИ рег.№851. Изпълнителят е подал по него заявление, с което е изразил съгласие за доброволно плащане на сумите. Остава да издължи остатък в общ размер от 283,82 лв.
Във връзка с допуснатото обезпечение предмет на настоящия спор, на 11.09.2017 г. ответникът по касационната жалба е предявил срещу касаторите искова молба вх.№2021367/11.09.2017 г. на СРС с правно основание чл.240 ал.2 ГПК, с искане да бъде отменено цитираното по-горе решение. В нея се твърди ,че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно до този момент, а именно писмо от 09.06.2017 г. на [община], според което е налице сезиране от РДНСК Югозападен район относно строителните работи, извършени по сключения между страните договор. Сочи се също така и констативен протокол за наличие на несъответствия и препоръка за преодобряване на проектите. Твърди се, че от тези документи следва изводът, че неизправната страна по договора са касаторите и не им се дължат сумите присъдени с неприсъственото решение.Иска се постановяване на ново такова, с което исковете да бъдат отхвърлени.
От изложеното следва, че с въззивното определение е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск за сумата общо 51 303,46 лв.Вместо него е предявен иск за отмяна на неприсъствено решение с правно основание чл.240 ал.2 ГПК. Общата цена на разгледаните с него искове е в размер на 20 263,30 лв., като на практика то е изпълнено. Поради спецификата на обезпечителното производство делото трябва да бъде изпратено на съда по допускане на обезпечението за произнасяне дали са налице предпоставки за отмяна на допуснатото обезпечение служебно в хипотезата по чл.390 ал.3 изр.2 ГПК, след което да се върне на касационния съд за разглеждане на подадената частна касационна жалба.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд-София,същия състав, за произнасяне по допуснатото обезпечение на бъдещ иск ,предявим от [фирма] срещу Т. М. Б. и А. Ц. П. за заплащане на сумата 51 303,46 лв., представляващи обезщетение за вредите от разваления договор,сключен на 30.05.2016 г. чрез налагане на запор до размера на вземането от 51 303,46 лв. върху банковите сметки на бъдещите ответници съгласно чл. 390 ал.3 изр.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: