О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София 02.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 117 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от А. Д. М. и В. Д. М. процесуалните им представители-адвокатите А. и К. против решение № 333 от 10.10.2008г.по в.гр.д. № 206 по описа за 2008г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 22.10.2007г. по гр.д. №1846/2005г.на Районен съд София, с което е отхвърлен предявения по делото иск с правно основание-чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумите от по 2 657лв.за всеки един от ищците,представляващи стойността,с която ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на наследодателката им Н. А. М.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Счита,че съществения материално правен въпрос,който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС е относно значението на произхода на средствата,с които е извършвано плащането за уважаването на иска по чл.59 от ЗЗД. Като се позовава на Постановление на № 1 от 28.05.1979г.на Пленума на ВС,решение № 12 от 22.03.1971г.по гр.д. № 112/70г.на ОСГК, решение № 920 от 12.10.1995г.по гр.д. № 458/95г.на ІІ г.о. на ВКС и решение № 1* от 19.06.1979г.по гр.д. № 290/79г.на І г.о. на ВКС,счита че простият факт на държането на определена сума пари е достатъчен да се приеме,че парите принадлежат на лицето,което ги държи. Отделно считат,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като нямало съдебна практика относно обема на доказване при извършени плащания в полза на трети лица и по-специално дали при искове по чл.59 от ЗЗД следва да се установява произхода на паричните средства и кога и при какви обстоятелства,следва да се приеме за установен факта,че сумата пари е собственост на ищеца.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че наследодателката на ищците е извършвала плащане не със свои,а със средства на ответниците,поради което не е налице обедняване на наследотелката на ищците и няма как преживе в патримониума й да е възникнало вземане срещу ответниците,което да е преминало по реда на наследственото правоприемство в патримониума на ищците. Този извод е направил,като е взел пред вид,че ответницата М.-2002г.е работила в „Глобал уан Комюникейшън”ЕООД и е получавала значително трудово възнаграждение,че всеки един от ответниците- Н. М. и Д. М. и имал сключен договор от 7.07.1998г за срочен депозит с Кредитна банка АД-за сумата от по 2 500 щатски долара,като на 20.03.1998г. са били внесли още по 2 500 §,а на 3.08.1998г. и по още 2 000§. Съдът е съобразил и че ответницата М на 11.08.1999г.е сключила с ДСК банка договор за кредит за текущо потребление за битови нужди за сумата от 5 000лв.,на 25.04.2001г.-друг договор с ДСК банка за кредит за покупка на недвижим имот в строеж /апартамент № 19 и гараж №1 в сградата на ЖСК”Логос”/ -за 29 900лв.,на 31.07.2002г.още един договор за потребителски кредит с ОББ за -7 000лв.и на 28.10.2004г.-договор за кредит с цел рефинансиране на предходен кредит и за текущи нужди в размер на 12 000лв.с Райфайзенбанк. Отделно е получила и сумата от 65 000лв.от ДСК банка по договор за кредит за подобрения и довършителни работи. Наследодателката на ищците Н. А. М. е била упълномощена от ответниците с пълномощни от 6.11.1997г.и от 2.03.1999г.”да тегли и внася суми от жилищно-спестовния й влог”/за ответницата К/ и „да тегли и внася суми по депозитните им сметки по банки”. Съдът се е позовал и на показанията на свидетелите Й,съгласно които – Н. А. М. , като пенсионер не е разполагала със собствени средства,а е извършвала техническите действия по внасяне на предоставените й от ответниците суми от 16 212лв. – по процесните ордери в полза на „М гарант 97”ООД,дължими за извършване на строителни работи на обект в ЖСК”Логос”и в КС на ЖСК”Логос”.
При тези данни поставеният от касатора въпрос за значението на произхода на средствата,с които е извършвано плащането за уважаването на иска по чл.59 от ЗЗД-не е съществен. Произходът на средствата е без значение за уважаването на иска по чл.59 от ЗЗД и по този въпрос не е налице противоречива практика на ВКС. Предпоставките за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД са –1.наличие на обедняване на едно лице /намаляване на имуществото му/, 2.обогатяване на друго лице /облагодетелстване/, 3.връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти/ и 4.липса на друг иск,с който обеднелият да може да се защити. /В този смисъл са и цитираните от касаторите Постановление и решения на ВКС/.
С оглед на горното-като намира,че поставеният от касаторите материално правен въпрос не е съществен и че същият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и соченото от жалбоподателя основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
С оглед но горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 333 от 10.10.2008г.по в.гр.д. № 206 по описа за 2008г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.