О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр. София, 15.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 460 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-г отд. постановено на 13.11.2009г. по гр.д. № 3224/2008г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 47 състав от 29.04.2008г. по гр.д. № 8325/2007г. С последното Д. А. М. е осъдена на основание чл. 38а ЗЖСК да опразни и предаде на Д. З. С. апартамент №127, находящ се в бл. 259/стар № 8/, във вход „И”, на ет.7, със застроена площ 104,68кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, предверие, килер и два балкона, заедно с 6,414% ид.ч. от общите части на вход „И” и от 47/8500 ид.ч. от парцел ****нов I/ кв.133-д, жк.”Г”, гр. С..
Ж. Д. А. М., чрез пълномощниците си адв. Б адв. Терзийски, поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навежда и довод за недопустимост на решението поради това, че ищецът няма право да предявява чужди права, а съдът извън рамките на предвиденото в закона е постановил не само опразване на жилището, но и предаване на владението върху него. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК формулира пет въпроса – материалноправни и процесуалноправни, които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Това са въпросите: 1.дали ЖСК е станала собственик на спорния имот въпреки липсата на отстъпено право на строеж; 2. дали ЖСК „Български художник” е придобила права, въпреки че по договорите, на които се позовава, не е била представлявана от Управителния съвет; 3. дали ЖСК може да разпределя имот, въпреки че не е техен изключителен собственик и съответно дали ищецът като правоимащо лице по силата на такова разпределение има защитими от закона права; 4. дали ищецът по иск по чл. 38а ЗЖСК е оправомощен от цитираната норма да предяви чуждо право или защитава свои собствени права; 5.какво е съдържанието на правото по чл. 38а ЗЖСК – да се иска само опразване на имота или и предаване на имота. Към изложението е приложен списък на съдебни решения, които според жалбоподателката показват наличието на противоречива практика.
Ответникът по жалбата Д. З. С. в писмения си отговор намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявения иск по чл. 38а ЗЖСК, Софийски градски съд е изложил следните съображения: Въз основа на писмените доказателства относно собствеността върху поземления имот и сградата съдът е развил две хипотези: че ЖСК”Български художник” е изключителен собственик на обектите в сградата или че при липса на надлежно учредено право на строеж ЖСК е съсобственик по приращение на дворното място и на сградата с дял в съсобствеността 8500/20 599, съответстващ на правата й върху земята. Според съда дори и ЖСК да е само съсобственик на имота, то това е достатъчно за осигуряване активната легитимация на ищеца, чийто права са предопределени от правата на ЖСК, тъй като собственикът, вкл. и съсобственикът може да ревандикира изцяло вещта, държана от трето лице – несобственик. Съдът е посочил, че ищецът в качеството си на член-кооператор в ЖСК”Български художник”, комуто с окончателен разделителен протокол е разпределен процесния апартамент № 1* упражнява правата на ЖСК в обема, в който тя ги притежава. Безспорно е, че ответницата осъществява фактическа власт върху апартамента, но не притежава противопоставимо на ищеца и на ЖСК правно основание за тази власт. Тя не е придобила собствеността въз основа на договора за изграждане и продажба на същия апартамент от 02.06.1993г. с „Б” ЕООД, тъй като не е спазена предписаната от закона форма, а и прехвърлителят не е притежавал собствеността или правото на строеж върху това жилище. Не е доказано и придобиване на оригинерно основание, било от ответницата, било от трето лице с оглед на това, че представения констативен нотариален акт № 183 от 03.09.2007г. е оспорен от ищеца и ответницата не е провела пълно и главно доказване на придобиването на имота по давност.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Посочените пет въпроса, с изключение на втория, са разрешени от въззивния съд и имат значение за изхода на спора. Вторият въпрос – за това дали ЖСК е придобила права по договорите, въпреки че не е била представлявана от управителния съвет при сключването им, не е разгледан от съда в обжалваното решение, въпреки че подобно възражение е поддържано в хода на делото. Следователно разрешаването на този въпрос не е формирало волята на съда и затова не обосновава общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за селектиране на касационните жалби. Само за пълнота може да се посочи, че по този въпрос съществува съдебна практика – Решение № 429 от 1.VII.1996 г. по гр. д. № 197/96г. на ВКС, 5-членен с-в, според която договорът не е нищожен като сключен от лице без представителна власт – само от председателя, а не от целия управителен съвет на ЖСК, ако е налице овластяване в устава или изрично решение на общото събрание на кооперацията за извършване на това действие.
Несъстоятелни се явяват твърденията за противоречива практика при разрешаването на останалите въпроси, които твърдения са обосновани с представените решения. Тук на първо място следва да се посочи, че представените няколко решения на Софийски градски съд няма данни да са влезли в сила и затова не следва да бъдат обсъждани, понеже не се включват в понятието съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Решение № 318 от 21.05.2009г. по гр.д. № 403/2008г. на II г.о. на ВКС и Решение № 2636/2005г. от 22.12.2005г. по гр.д. № 1206/2005г. на ІV г.о. на ВКС са постановени по искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и третират въпроса има ли обедняване на ЖСК „Български художник” вследствие неползване на определено жилище. Доколкото във второто производство е бил предявен инцидентен установителен иск за установяване, че ЖСК не е собственик на поземления имот, то съдът го е приел за недопустим поради липса на интерес у първоначалния ответник за предявяването му. Следователно тези решения са неотносими към разрешаването на посочените от жалбоподателката правни въпроси. Решение № 354 от 04.06.2009г. по гр. д. № 700/2008г. на I г.о. на ВКС приема, че ЖСК „Български художник” е собственик на терена и на сградата изцяло, а не в съсобственост със С. община и то не противоречи на обжалваното решение. Решение № 347 от 20.11.2008г. по гр.д. № 235/2008г. на 5-чл. състав на ВКС е постановено в производство по чл. 231 ГПК/отм./ и е неотносимо към спора, тъй като разглежда въпроса налице ли са две влезли в сила решения, които си противоречат. Решение № 1* от 05.12.2008г. по гр.д. № 154/2008г. на V г.о. на ВКС е постановено по иск по чл. 38а ЗЖСК, който е приет за неоснователен, но решаващите изводи не са свързани с въпроса за правото на собственост на ЖСК, респ. за легитимацията на ищеца като член-кооператор, а за осъществено давностно владение посредством което е придобита собствеността от ответника. С оглед на това различния правен резултат по тези спорове не обуславя наличие на противоречива практика, тъй като този резултат се дължи на основателността на възражението за придобиване на имота по давност, а не на различно решаване на някой от посочените правни въпроси. Решение № 298 от 10.04.2009г. по гр.д. № 1601/2008г. на ІV г.о. на ВКС също не противоречи на обжалваното – с него е уважен иска по чл. 38а ЗЖСК, като съдът е приел, че ЖСК не е изключителен собственик на терена и на сградата, но това не е пречка за уважаване на предявения иск, какъвто е и настоящия случай. В обобщение не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на решението поради неправилна квалификация и произнасяне извън допустимия от закона петитум. С иска по чл. 38а ЗЖСК заинтересуваният член-кооператор може да предяви права, черпени от отношенията му с ЖСК, срещу всяко трето лице, което държи жилище, собственост на ЖСК. Предмет на делото е владението върху жилището. Следователно като е осъдил касаторката да опразни и предаде жилището съдът не се е произнесъл по непредявена или недопустима от закона претенция.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-г отд. постановено на 13.11.2009г. по гр.д. № 3224/2008г. по касационната жалба на Д. А. М. от гр. С..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: