О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 07.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 349/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л” АД, гр. С. срещу решение № 117 от 30.10.2008 г. по т. д. № 871/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-7 състав решение от 11.02.2007 г. по т. д. № 322/2007 г. за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу М. на и. иск за сумата 300 000 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на приватизационни договори.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и заявени доводи и възражения, което е водело до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. Категорично несъгласие е изразено със становището на въззивния съд, че ответното министерство не е пасивно материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск, както и че не са доказани законовите предпоставки за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнение на процесните приватизационни договори.
В молба-приложение към касационната жалба касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като с атакуваното решение Софийски апелативен съд е „решил няколко процесуални и няколко материалноправни въпроса в разрез с практиката на ВКС” – ППВС № 7 от 27.12.1965 г. и решение № 43 от 25.03.2004 г. по гр. д. № 1706/2003 г. на ІІ т. о. В самото изложение обаче касаторът изобщо не е посочил кои са тези въпроси, а буквално е повторил съображенията си за неправилност на атакувания съдебен акт, така както те са изложени и в касационната жалба. Поради това, като съобразява приложената по делото практика, на която се позовава касаторът, настоящият състав приема, че в случая са поставени два въпроса: процесуалноправният въпрос за задълженията на въззивния съд в качеството му на инстанция по същество да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните по делото допустими и относими доказателства и материалноправният въпрос за легитимацията на М. на и. да отговаря по искове за вреди от неизпълнение на приватизационен договор, страна по който е Държавата, представлявана от министъра на промишлеността.
Ответникът по касация – М. на и. – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанциноното решение, въззивният съд е развил подробни съображения за неоснователност на предявения иск, правилно квалифициран от него като иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение /по процесните приватизационни договори от 18.06.1998 г. и от 22.12.2000 г./. На първо място, прието е, че ответникът М. на и. не е пасивно легитимиран по този иск, тъй като страна по договорите е Държавата, представлявана от министъра на промишлеността в качеството му на орган по чл. 3 ЗППДОП /отм./. Независимо от това, решаващият състав, след задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства, в т. ч. акт № 1* от 01.03.1996 г., издаден от Кмета на Община С. и решение № 1* от 28.01.2004 г. по гр. д. № 1762/2002 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о., е счел за недоказани предпоставките за ангажиране отговорността на продавача по сделките за вреди от неточното им изпълнение. Отчетено е, че ищецът изобщо не посочва и не доказва какъв е механизмът на претърпяване на твърдените вреди, в какво се изразява виновното поведение на ответника и причинната връзка между него и вредите и липсата на доказателства, че с установяването на недвижимото имущество като притежание на трето лице и изключването му от патримониума на „Л” АД се засяга изобщо номиналната стойност на капитала на това дружество такава, каквато тя е била към сключването на приватизационните сделки, тъй като само това би представлявало пряко накърняване имуществената сфера на ищеца.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се отбележи, че по отношение на поставения от касатора материалноправен въпрос не е осъществена главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос не може да се счете от значение за изхода на конкретното дело, тъй като липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответното министерство не е единственият решаващ мотив за отхвърлянето на иска. Въпреки изразеното становище, че М. на и. не е надлежен ответник, въззивният съд е разгледал предявения срещу него иск по същество и е приел същият за неоснователен поради това, че не са налице предпоставките на чл. 82 ЗЗД, изчерпателно посочени и подробно обсъдени в обжалвания акт. Поради липсата на главната предпоставка, не следва да се обсъжда дали е изпълнено допълнителното изискване, специфично за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и представеното в тази връзка решение № 43 от 25.03.2004 г. по гр. д. № 1706/2003 г. на ІІ т. о. на Върховен касационен съд.
Що се отнася до процесуалноправния въпрос, макар да е от значение за изхода на спора, решаването на същия не може да обоснове наличието на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Напълно неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е изпълнил задълженията си на инстанция по съществото на спора за обсъждане на всички доводи и възражения на страните и на събраните в тяхна подкрепа доказателства. Както бе посочено по-горе, по всеки от важните за спора въпроси решаващият състав е изложил подробни съображения, базирани именно на конкретните факти и доказателства, детайлно обсъдени и анализирани поотделно и в тяхната взаимна връзка, като е отговорил на всички заявени от ищеца доводи. В тази насока, необходимо е да се посочи също, че практиката, на която се позовава касаторът – Постановление № 7/1965 г. на Пленума на Върховен съд – е относима към въпросите на второинстанциноното производство при предходната негова уредба и поради това не е актуална към момента на произнасянето на Софийски апелативен съд. С оглед въведеното с изменението на Гражданския процесуален кодекс от 1997 г. /понастоящем отменен/ въззивно производство, релевантни в случая са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, за които не се твърди, нито се установява, че не са били съобразени във въззивното решение.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 117 от 30.10.2008 г. по т. д. № 871/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: