О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 22.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 70/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. И. от гр. В. срещу решение № 621 от 14.10.2009 г. по гр. д. № 536/2009 г. на Врачански окръжен съд. С това решение е потвърдено постановеното от Врачански районен съд решение № 443 от 02.06.2009г. по гр. д. № 386/2009 г. в обжалваната му част, с която предявеният от “Т” Е. , гр. В. срещу Т. А. И. от гр. В. иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на неплатени суми за топла вода, отопление и топлоенергия е уважен за сумата 1 360.48 лв., а обективно съединеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 325.60 лв. Решението е обжалвано и в частта за присъдените разноски.
Касаторката поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав относно момента, от който е започнал да тече давностният срок за погасяване на процесното вземане, като счита, че съобразно разпоредбата на чл. 111, б. “в” ЗЗД същото е погасено за периода от 31.05.2004 г. до 31.05.2007 г., а не както е приел въззивният съд – за периода до 21.12.2005 г., т. е. за периода, предхождащ трите години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В тази връзка са развити съображения относно прекъсването на погасителната давност, като се поддържа, че то настъпва с подаване на исковата молба, а не с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Оплакването за необоснованост на обжалваното решение е аргументирано с твърдението, че съдът не е взел предвид факта, че от 01.04.2006 г. целият жилищен блок е изключен от топлоподаването, а е ползвана само топла вода.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според касаторката, въззивното решение съдържа произнасяне по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са посочени въпросите: от кой момент се прекъсва давността – от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК или от момента на възникване на вземането; от кой момент започва да тече давността и дължи ли се заплащане на топлоенергия, въпреки преустановеното топлоподаване.
Ответникът по касация – “Т” Е. , гр. В. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 18.01.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която предявеният от “Т” Е. , гр. В. срещу Т. А. И. от гр. В. иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на неплатени суми за топла вода, отопление и топлоенергия е уважен за сумата 1 360.48 лв., а обективно съединеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 325.60 лв., въззивният съд е приел за неоснователно направеното от ответницата по исковете възражение за погасяване на вземането за тези суми по давност. Посочено е, че периодът, за който е изтекла погасителната давност, се изчислява с оглед датата на подаване на исковата молба, а в случая – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /22.12.2008г./, като с оглед периодичния характер на процесните задължения, е прието, че същите са погасени за периода до 21.12.2005г., т. е. до началото на тригодишния период, предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С оглед мотивите на въззивното решение и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касаторката два материалноправни въпроса безспорно са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването им обуславя частичното уважаване на предявените искове. По отношение на тези въпроси, обаче, не е осъществена допълнителната предпоставка, специфична за поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по ч. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Решаването на тези въпроси не може да се счете за допринасящо за точното прилагане на закона и за развитието на правото, от една страна, тъй като разпоредбите, регламентиращи погасителната давност, в т. ч. момента на прекъсването й /чл. 116 ЗЗД/ и начина, по който се изчислява давностният срок при периодичните плащания /чл. 111, б. “в” ЗЗД/, са напълно ясни и непротиворечиви и не пораждат необходимост от изясняване на съдържанието им по пътя на тълкуването. От друга страна, по приложението на тези норми съществува обилна съдебна практика. В редица свои решения ВС и ВКС приемат, че при вземания с периодичен характер погасени следва да се считат онези от тях, които са извън тригодишния период преди датата на подаване на исковата молба, имаща за последица прекъсване на давността /чл.116, б.„б” ЗЗД/ и начало на нова давност. Нещо повече, по този въпрос е налице и произнасяне на ВКС по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК – решение № 24 от 17.02.2009 г. по т. д. № 574/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, което съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС има задължителен характер. Макар и да се отнася за погасяването на вземането за лихви, цитираното решение следва да се приложи и към всички периодични плащания. Такъв характер, съгласно задължителната съдебна практика / решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение/, има и процесното вземане за стойността на доставена топлинна енергия. Без значение в тази насока е наличието на нова нормативна уредба, създадена с ГПК от 2007 г., тъй като нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК е достатъчно ясна и категорична по отношение момента, от който се счита предявен положителният установителен иск и съответно прекъсната давността, а именно – от датата на подаване на самото заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Що се отнася до поставения от касаторката процесуалноправен въпрос, същият е относим към правилността на обжалвания акт, а не към основанията за допускане на касационното му обжалване. Ето защо, твърдението за липса на топлоподаване през процесния период, с което е аргументирана недължимостта на претендираната сума, не следва да бъде обсъждано в рамките на настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 621 от 14.10.2009 г. по гр. д. № 536/2009 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: