О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 11.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3044 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от Г.Т., прокурор в Софийска градска прокуратура, срещу решение № 134/09.01.2015 г. по гр.д.№ 12 888/ 2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав.
Ответницата по касационната жалба С. М. П. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. П. М. я оспорва. Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.Тя е допустима само в частта относно иска за обезщетение за неимуществени вреди .
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 12.05.2014 г. по гр.д.№ 8721/ 2013 г. на Софийски районен съд,124 състав в частите, с които е отхвърлен предявеният от ищцата-ответник по касационната жалба в настоящото производство, срещу касатора и Столична дирекция на вътрешните работи иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ, за разликата от 3 200 лв. до размер на 7000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и за разликата от 400 лв. до размер на 500 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и в частта за разноските,като вместо това е постановил осъждането на касатора и Столична дирекция на вътрешните работи да заплатят солидарно посочените разлики от още 3 800 лв. и 100 лв.,ведно със законната лихва от 27.02.2013 г.,представляващи вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.290 НК по наказателно производство рег. №1110/2011 г. по описа на ІV РУП-СДВР, прокурорска преписка рег.№ 6290/2011 г. на СРП и са присъдени разноски.В частта, с която исковете са отхвърлени до размер на сумата 10 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и до размер на сумата 700 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди решението е потвърдено и е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че с постановление на разследващ полицай от 14.03.2012 г. ищцата е била привлечена като обвиняема в извършване на престъпление по чл.290 НК, а с постановление от 18.05.2012 г. на СРП наказателното производство е било прекратено на основание чл. 9 ал. 2 НК, поради малозначителност на деянието. Направил е извод, че предприетите срещу нея наказателнопроцесуални действия са били незаконни, а от събраните доказателства е установено, че са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в затвореност, отчужденост, чувство на обида, унижение и тревога.Приел е, че от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза не може да се установи по категоричен начин, че тези негативни емоции стоят в основата на онкологичното й заболяване, открито през 2013 г.,т.е. налице е вероятност, но не и доказаност на причинната връзка. Същевременно вещото лице е дало заключение, че стресът и дистресът оказват влияние за развитието на заболяването, състоянието на стрес е фактор, който има каузален принос за задълбочаването му.Поради това въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението следва да е 7000 лв. за неимуществени вреди и 500 лв. за имуществени вреди, тъй като толкова е заплатеното адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата защита. Направил е извод, че поведението й не е в причинна връзка с понесените от нея вреди, доколкото тя не е направила признание да е извършила престъпното деяние, за което е обвинена. В нейното процесуално поведение не е било налице недобросъвестно неистинско признание за авторство на деянието. Обстоятелството,че производството е прекратено на основание чл.9 ал.2 НК не доказва, че тя в действителност е извършила престъпното деяние и така да е създала предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение.Намира, че мотивите на прокуратурата за прекратяването на наказателното производство нямат сила на пресъдено нещо, а с постановлението се доказва единствено факта на прекратяването.
Касационната жалба е недопустима относно частта на обжалваното решение, с която въззивният съд се е произнесъл относно иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорното обезщетение за забава от 27.02.2013 г. Недопустимостта се определя от ограничението, визирано в чл. 280 ал.2 ГПК.Съгласно този законов текст, не подлежат на обжалване по касационен ред тези въззивни решения по граждански дела, които са постановени по искове с цена до 5 000 лв. Разпоредбата има тази редакция след измененията в ГПК, направени с обнародвания в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. З.. Процесуалните норми имат незабавно действие и ограничението важи за всички касационни жалби, подадени след 21.12.2010 г.,включително и настоящата касационна жалба, която е постъпила на 04.05.2015 г. Предмет на настоящото дело е иск за 700 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди.Цената на иска се определя от търсената сума съгласно чл. 69 ал.1 т.1 ГПК, като спорът е гражданскоправен. Въззивното съдебно решение по иск в такъв размер , не подлежи на касационно обжалване, според ограничителната разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Счита,че въззивният съд се е произнесъл по значими правни въпроси,които са предопределили крайния изход на делото, а именно:
-при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли решаващият съд да обсъди всички обстоятелства,обуславящи определянето му,както и да дефинира основните елементи на справедливостта,послужила като водещ критерий при определяне обезщетението за неимуществени вреди;
-следва ли решаващият съд в случай на допълнително присъдени суми над размера ,определен от първоинстанционния съд да изложи собствени мотиви за допълнително присъдения размер обезщетение.
Намира, че е налице противоречие по така формулираните въпроси с приетото в ППВС № 4/1968 г.,като не са преценени всички съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост; на ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК- т.19, поради отсъствието на мотиви какво налага увеличаване размера на обезщетението от първоначално присъдения и при отчитане на обстоятелства, които вече са били взети предвид от първоинстанционния съд. Счита, че въззивният съд само частично се е съобразил с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/1968 г.-т.11, но че не се е основал на общото понятие за справедливост , не е дал неговите главни характеристики, а декларативно и бланкетно е приел, че справедливо се явява именно обезщетение в по-голям размер. Посочва, че като база за паричния еквивалент на неимуществените вреди служат още икономическият растеж, стандартът на живот,средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности, позовавайки се на решение на ВКС, постановено по гр.д.№2800/2005 г., ІV г.о. Изтъква, че в атакуваното решение отсъстват мотиви по тези въпроси. Намира, че следва да бъде изяснено общото понятие справедливост, неговите елементи и механизмът на овъзмездяване на отделните компоненти на претърпените вреди. Поддържа, че това ще е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона и че въпросът е незадоволително решаван от съдилищата. В допълнение към касационната жалба посочва, че въззивното решение противоречи и на ТР № 3/2004 г. на ОСНК и на решение на ВКС по гр.д.№2803/2002 г. на ІV г.о.Позовава се и на влязло в сила решение на Апелативен съд-София по гр.д. №4095/2012 г., според което, когато ищецът е оправдан на основание чл.9 ал.2 НК единствено виновното му поведение е законен повод за наказателно преследване, увреждането е настъпило по негова вина и следва искът да бъде отхвърлен или редуциран.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
В първия въпрос не са изложени конкретните обстоятелства при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, по които въззивният съд е приел правни разрешения.Определянето на неимуществените вреди е процесуална дейност при която се разглеждат обстоятелства, имащи правно значение за присъждането на претърпените неимуществени вреди и за техния размер и по тях се формират правни изводи.Във връзка с тези изводи касаторът е задължен да постави правни въпроси и да обоснове дали са разрешени в отклонение от задължителната или казуална съдебна практика, съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1. Относно втората част на въпроса касаторът също не е конкретизирал конкретни основни елементи на понятието справедливост като водещ критерий за определяне размера на обезщетението по които въззивният съд да е формирал правни изводи. Твърдението, че обжалваното решение противоречи на тълкувателни решения на ОСГК,че са изготвени бланкетни мотиви,както и че не са формирани мотиви по въпроси ,които касаторът счита за важни, е довод по чл. 281, т. 3 ГПК, засяга друг вид касационни основания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Само във връзка с въпроси по които въззивният съд е направил правни изводи може да бъде обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е доказал също така противоречиво разрешавани въпроси чрез директна съпоставка на приетото от въззивния съд и съдържащите се изводи в приложена задължителна или казуална съдебна практика. Само с цитиране на текстовото съдържание на законовата разпоредба на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК визираното допълнително основание не боже да бъде обосновано.Вторият поставен въпрос е релевантен, но във връзка с него също не е обосновано допълнително основание,доколкото не може да бъде споделен доводът,че в противоречие с ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК- т.19,въззивният съд не е изложил мотиви за допълнително присъдените обезщетения. Своето решение той е обосновал с онкологичното заболяване на ищцата и заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което състоянието на стрес го е задълбочило. Всички останали доводи, съдържащи се в допълнителната касационна жалба са по съществото си оплаквания за допуснати процесуални нарушения ,които както вече беше казано ,се разглеждат в производството след селектиране на касационната жалба.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 134/09.01.2015 г. по гр.д.№ 12 888/ 2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди е уважен до размер на сумата 500 лв.,ведно със законната лихва от 27.02.2013 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134/09.01.2015 г. по гр.д.№ 12 888/ 2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав в останалите обжалвани части.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Определението в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: