О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 13.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1634/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. В. Н. действащ като [фирма], чрез пълномощника му адв. И. И., против решението от 19.03.2010 г. по гр.д. № 2341/2006 г. на Софийски градски съд, І- Г състав, в частта, с която като е отменил частично решението от 03.04.2006 г. по гр.д. № 11024/2004 г. на Софийски районен съд, 77 състав, е осъдил касатора да заплати на Б. И. П. на основание чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди вследствие трудова злополука в размер на 60000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2004 г. до окончателното й изплащане, както и 4437,37 лв. лихва за периода 16.04.2004 г.- 16.11.2004 г., и по сметка на съда 300 лв. разноски.
Ответникът по жалбата Б. И. П., чрез пълномощника му адв. П. С., изразява становище в писмен отговор, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: следва ли да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение за вреди от трудова злополука при проявена от работника груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения; налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат в случай, че с действията си работникът е нарушил правилата за безопасност на труда и не е изпълнил указанията на работодателя; длъжен ли е работникът да изпълни поставената от работодателя задача при условие, че знае, че предоставената му техника е неизправна; как трябва да се цени признаването на неизгоден за страната факт за нарушаване на правилата за безопасност на труда. Сочи решение № 1230/2002 г. по гр.д. №1560/2001 г., решение № 127/2002 г. по гр.д. № 512/2001 г., двете на ВКС, ІІІ г.о., и решение № 1429/10.11.1993 г. по гр.д. № 86/1993 г. на ВС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. когато тя е задължителна- в този смисъл е т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не е посочена задължителна практика на ВКС, а именно постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ВКС и решения на ВКС по чл. 290 ГПК, което изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Касаторът се позовава на решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./, което насочва към основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Това основание не е налице, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива практика- в този смисъл т. 3 на посоченото по- горе тълкувателно решение. В случая не са представени от касатора сочените в изложението съдебни решения. Третото от тях- № 1429/10.111993 г. на ВС, ІV г.о. е приложено към отговора на ответника по жалбата. В него е направено разграничение между съпричиняването по чл. 51 ал. 2 ЗЗД при деликтната отговорност и грубата небрежност по чл. 201 ал. 2 КТ при отговорността по чл. 200 КТ. Не е налице противоречиво разрешение по приложението на нормата на чл. 201 ал. 2 КТ с разрешението в обжалваното въззивно рещение. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно, тъй като няма доказателства за направени такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 19.03.2010 г. по гр.д. № 2341/2006 г. на Софийски градски съд, І- Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: