Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
290_10_opr_chj.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
С., 24.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юнидве хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 290 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. Х. срещу определение от 28.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 297 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., VІ въззивен състав, с което е обезсилено решение № 566 /20.12.2010 г. на Асеновградския районен съд, в частта, с която е прекратен гражданският брак между А. Ш. Х. и жалбоподателя, сключен на 11.08.2004 г. в [населено място] [община], на съпругата С. И. Х. е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в Б., [населено място], с посочен адрес, и производството по делото е прекратено в тази част.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, т.к. българският съд е компетентен да се произнесе по иска за развод, предявен пред него от и срещу български граждани; това следва от чл.3,пар.1,б.”б” от Регламент № 2201 /2003 г., са случаите, които не попадат в обхвата на Регламент 2201 /2003 г. са уредени от КМЧП, съгласно чл.7 на който компетентен е отново българския съд. По спора компетентността на българския съд е обусловена и от мълчаливото съгласие на жалбоподателя – ответник.
Насрещната страна А. Ш. Х. не оспорва частната жалба на С. И. Х., той също е подал частна жалба срещу определението, с доводи за неправилност, поради наличието на компетентност на българския съд по силата на Регламент № 2201 /2003 г., както и по КМЧП.
Настоящият състав намира следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК от надлежна страна и следователно е процесуално допустима.
Обжалваното определение е постановено в закрито заседание по въззивно дело, образувано по въззивна жалба на А. Ш. Х. срещу първоинстанционното решение по бракоразводно дело, с което бракът между страните е прекратен с развод, жалбата е срещу частта от решението, с което съдът се е произнесъл по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и по отношение ползването на семейното жилище в Б..
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че решението е изцяло недопустимо поради липсата на международна компетентност на българския съд с оглед Регламент 2201 /2003 г., тъй като страните са с обичайно местопребиваване в Б. и компетентни да разгледат исковете им са съдилищата, на чиято територия страните имат обичайно местопребиваване, съответно, че настоящото дело не попада в международната компетентност на българския съд, като се е произнесъл по съществото на спора, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили в обжалваната част.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно:
Производството по делото е по ГПК от 2007 г.
Разпоредбите на чл.270 вр. чл.269 и чл.268 ГПК предвиждат въззивният съд да се произнася по допустимостта на обжалваното решение със съдебно решение, след като е провел открито съдебно заседание с призоваването на страните, след изслушване на страните и след провеждане на устни състезания. Видът на съдебния акт, с който се произнася въззивния съд при установена недопустимост, следва от съдържанието и от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.270 ГПК и е отразен и в заглавието на чл.270 ГПК.
Така е прието и в мотивите на т.7 на ТР № 2 /02.07.2004 г. по гр.д. № 2 /2004 г. на ОСГК на ВКС, което е запазило значението си по тълкуването на това процесуално разрешение : недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната или касационната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд, респ. ВКС, т. е. произнасянето на контролния съд е по основателността на подадената жалба, поради което актът му по допустимостта на производството ще бъде решение, а не определение. Това налага насрочване на делото в открито заседание, с призоваване на страните, за произнасяне на решение за обезсилване на това на долустоящите инстанции.
От изложеното следва да се приеме, че като се е произнесъл с определение вместо с въззивно решение, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато за продължаване на процесуалните действия и произнасяне с решение.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 28.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 297 /2011 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., VІ въззивен състав.
Връща делото на въззивния състав на Пловдивския окръжен съд, г.о. за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне с решение по въззивната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.