О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
С. 07.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 312 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Р. Д. Д. от [населено място],чрез процесуалните представители адвокатите И. и Ц. против определение № 5428 от 27.03.2012г. по ч.гр.д.№ 3611/12г. на Софийски градски съд,с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба против определение от 10.11.11г.по гр.д. № 29003/11г.на СРС за оставяне без уважение на направено по реда на чл.214 от ГПК искане за изменение на предявен осъдителен иск.Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае да бъде отменен,а искането -уважено.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Фактите са следните:
Пред районния съд ищецът е предявил няколко обективно съединени иска,един от които е с правно основание чл.57 от СК за осъждане ответницата да му заплати стойността на потребена от нея топлинна енергия.В хода на производството е поискал изменение на основанието на иска – вместо по чл.57 от СК да е по чл.45 от ЗЗД и на размера –чрез увеличение –вместо първоначалните 200лв.- на 815.48лв.
Районният съд е оставил без уважение направеното на основание чл.214 от ГПК искане за изменение с аргумента,че е недопустимо едновре-менно да се изменя и основанието,и размера на иска. Последвала е частна жалба,която въззивният съд е приел за недопустима,пред вид лиса на изрично предвидена в закона възможност за обжалване и защото постано-веното от районния съд определение не е преграждащо,в подкрепа на която теза са цитирани на две определения на ВКС.Отделно в мотивите е посочено,че страната разполага с възможност да предяви отделно претенцията си,като законосъобразността на постановения отказ от приемане на исканото изменение на иска ще бъде осъществен по реда на въззивния контрол.
Тезата на частния жалбоподател е,че посоченият от съда аргумент, обосноваващ тезата,че определението по чл.214 от ГПК не е преграждащо, защото страната разполага с възможност да предяви иска си в отделно производството е неправилен,с оглед разпоредбата на чл.126 от ГПК. Докато е налице висящ спор между същите страни, за същото вземане –страната не разполага с друга възможност да предяви претенцията си, защото при предявен иск/който не е заявен като частичен/,се счита,че той обхваща цялото спорно право и постановеният съдебен акт ще изключи възможността повторно да се търси съдебна защита по това право. Жалбоподателят не споделя и тезата на въззивния съд,че законосъобраз-ността на обжалвания акт по чл.214 от ГПК подлежи на контрол от въззивния съд,защото това би било възможно само при отхвърляне на иска, но не и при уважаването му.
Настоящият съдебен състав възприема възражението на жалбоподателя. Преценката за това – дали определението за изменение на иска подлежи на обжалване – следва да е конкретна и да е в зависимост от това дали пътя на защита на страната е преграден или не.В настоящия случай, при който искът не е предявен като частичен – постановеното определение,с което се отхвърля искането за изменение на иска,чрез увеличение на същия – прегражда пътя на защита на страната, защото за нея не съществува възможност да предяви отделен иск /за разликата между 200лв.до 815.48лв./ самостоятелно.Това е така, тъй като законът забранява да се образува втори процес по вече висящ или по вече разрешен спор. Цитираните от въззивния съд определения на ВКС са ирелевантни,защото са постановени по повод на различни хипотези,за които е преценено,че с исканото изменение не се прегражда пътя на защита на страната/в единия случай-по ч.т.д. №728/09г.на І т.о. изменението е чрез допълване петитума на исковата молба с искане за прогласяване на нищожност на решения на ТПК,а в другия-по ч.т.д. №743/11г.на ІІ т.о.- изменението е чрез оттегляне на направено предходно изявление/.
С оглед извода на настоящия състав,че в случая – постановеният на основание чл.214 от ГПК акт е такъв,който подлежи на обжалване на основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и пред вид обстоятелството,че въззивният съд не се е произнесъл по законосъобразността му, се налага обжалванато определение да бъде отменено,а делото върнато на СГС за произнасяне по същество.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 5428 от 27.03.2012г. по ч.гр.д.№ 3611/12г. на Софийски градски съд,с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Р. Д. Д. със съдебен адрес:гр.С. [улица] ет.3 ап.5 против определение от 10.11.11г.по гр.д. № 29003/11г.на СРС за оставяне без уважение на направено по реда на чл.214 от ГПК искане за изменение на предявен осъдителен иск и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по същество по подадената от Р. Д. Д. частна жалба против определение от 10.11.11г.по гр.д. № 29003/11г.на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.