4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 30.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
К. Н.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2354/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 125 от 28.04.2015 г. по в.т.д. № 111/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 1138 от 02.12.2014 г. по т.д. № 1194/2014 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявени от касатора срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 120 032.06 лв. – претендирана като сбор от цени за достъп до мрежата на ответника по издадени 4 броя фактури за периода от м.януари до м. април 2013 г., вкл., подлежащи на връщане поради отпадането на основанието за плащането им, както и в частта за присъдените в полза на ответното дружество разноски.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3, предл. първо и трето от ГПК, с искане за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че при постановяване на въззивното решение, с което е допуснато фактурираните стойности на цената за достъп над 0.00 лв/МВч / съгласно окончателната цена – Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г./ на единична цена на мрежова услуга, предоставена на производител на енергия от фотоволтаична централа, която е без основание, да бъде задържана от лицензианта – ответник в производството по делото, е в противоречие с практиката на Върховния съд – ТР № 50 от 30.12.1985 г. ОСГК; ТР № 17 от 1959 г. и определение № 313 от 16.05.2011 г. по т.д. № 834/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.
В раздел ІІ от изложението се твърди, че е налице противоречива практика на съдилищата /според приложените към жалбата първоинстанционни и въззивни решения/ относно действието на отменителното решение на ВАС, а освен това е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В раздел ІІІ от изложението касаторът счита, че е налице допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и по следните изрично формулирани въпроси: 1. Съществува ли основание операторът на електропреносна мрежа да задържа суми, платени на база невлязло в сила решение на регулаторния орган – ДКЕВР, отменено по съответния ред от ВАС; 2. При определяне на окончателни цени в нулев размер, не следва ли всички суми, платени на база предварително изпълнение на решение за определяне на временни цени на административен орган и събрани/задържани, да бъдат възстановени; 3. При невлязъл в сила административен акт и като такъв последиците от постановеното му предварително изпълнение следва ли да се заличават; 4. За да възникне задължение за плащане на цена за достъп до ел.преносната мрежа на съответния лицензиант, което е в резултат на осъществяването на сложен фактически състав, съдържащ административно-правен елемент, а именно законосъобразно решение на ДКЕВР и при съдебна отмяна на незаконосъобразния акт, формиращ част от сложния състав, подлежи ли на връщане неоснователно платеното; 5. Отмяната на административен акт действа ли с обратна сила и същото води ли до отпадане на последиците от него и поражда ли задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта; 6. Отмяната на незаконосъобразен административен акт следва ли да се зачете от гражданския съд, като вместо недействително определените цени за пренос, в правоотношението се отчетат окончателно фиксираните от регулатора стойности в нулев размер и 7. Отмяната на административен акт /Решение № Ц-33 на регулаторния орган/ има ли обратно действие или има действие само занапред, като този последен въпрос се съдържа и във въпрос № 5.
В постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК подробно мотивиран писмен отговор от ответника по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържат доводи за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В., препращайки към фактическите констатации на първата инстанция, е извел изводи за неоснователност на предявените искове по чл.55, ал.1 ЗЗД поради това, че определената временна цена за достъп да електроразпределителната мрежа с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е само един от елементите на договора за достъп, който ищцовото дружество, като производител, е бил длъжен да сключи с оператора на мрежата, към която е присъединен. След като фактически е осъществена дейността по осигуряване на достъпа, така както е регламентирана в закона и е плащана временната цена за достъп, то с отмяната на решението на регулаторния орган от Върховния административен съд е отпаднала определената временна цена, но не и основанието за плащане на услугата – задължението за осигуряване на достъп при продажба на ел.енергия между страните по спора. Прието е, че отмяната на решението за определяне на временна цена за достъп не може да има за последица разваляне на договорни отношения между страните въз основа на нормативното изискване за сключване на договори за достъп между оператора на мрежата и производителя на ел.енергия, който е ползувател по см. на чл.41а, б.” а”, предл. първо от ДР на ЗЕ, а ползването на електроразпределителната мрежа е възмездно.
Изложени са и допълнителни съображения във връзка с предвидения в чл.32, ал.4 ЗЕ ред за компенсаторни мерки, за които регулаторният орган следва да вземе решение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не в поддържаната от касатора хипотеза по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По наведените от касатора въпроси под № 4 и № 5 от изложението /конкретизирани съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор, вече е формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК, която е известна на настоящия съдебен състав и е надлежно публикувана – например, решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о., решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. ІІ т.о., решение №7/26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., ІІ т.о., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., ІІ т.о. Предвид дадените разрешения на тези въпроси в посочените съдебни актове на касационната инстанция, обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.
Сочените от касатора допълнителни основания за достъп до касация в раздел І и раздел ІІ от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не следва да се преценяват, доколкото не са формулирани конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 125 от 28.04.2015 г. по в.т.д. № 111/2015 г. на Апелативен съд – В., Търговско отделение, трети състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 400.64 / две хиляди и четиристотин лева и шестдесет и четири стотинки/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: