О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
[населено място], 26.07. 2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. №1605 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на E. Е. К. срещу определение №392/02.02.2017г. по в.ч.т.д.№5476/2016г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. С него е потвърдено разпореждане от 03.10.2016г. по т.д. №4041/14г. на Софийски градски съд, ТО, 22 състав, за връщане на документ, съдържащ се в кориците на ч. гр.д.№1530/2015г. на САС, озаглавен „частна жалба“ срещу разпореждане №1460/28.01.2015г. по т.д.№4041/2014г. на СГС.
Частната касационна жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: 1. Отделна частна жалба ли съставлява тази, изпратена чрез куриер в същия ден, като жалба, подадена в регистратурата на Софийски градски съд или изпратената чрез куриер жалба представлява уточнение/допълнение към вече подадената жалба в регистратурата? Изпратената по куриер и заведената на регистратурата в един и същи ден две частни жалби представляват ли две отделни процесуални действия по смисъла на чл.2 от ГПК или не? 2. По – късно подадена ли е жалба чрез куриер срещу акт на първоинстанционния съд спрямо жалба, подадена в регистратурата на съда срещу същия акт на първоинстанционния съд, когато подаването на жалбите на регистратурата и чрез куриер се осъществява в един и същ календарен ден? И на какво основание жалбата, подадена на регистратурата, не е възприета като допълнение към тази, изпратена по куриер? 3.Липсата на ясно и безпротиворечиво произнасяне от въззивния съд по всички оплаквания във въззивната жалба представлява ли съществено нарушение на процесуалния закон? 4. Какви са последиците за ищеца от неизпълнение на липсващи, неправилни или неясни указания на съда за отстраняване на нередовност на частна жалба? Липсата на споменаване на допълнението в разпореждането за отстраняване на нередовности на частна жалба влече ли за последица и връщането на „допълнението“ към частната жалба? 5. Следва ли първоинстанционният съд, който формира вътрешно убеждение, че при две подадени жалби, „втората“ е допълнение на „първата“, да даде отделни указания по чл.262 ал.1 от ГПК, когато установи наличието на „допълнение“ към първата жалба след като вече е връчил указанията си на жалбоподателя? Възприемане на частна жалба чрез куриер за допълнение към частна жалба, подадена на регистратурата, представлява ли промяна на обстоятелствената част и изменение на предмета на влязло в сила разпореждане за връщане на частна жалба, подадена на регистратурата?
Излага доводи, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №366/15.06.2012г. по ч.т.д. №224/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., в което се приема, че по – ранно подадената искова молба по пощата, обуславя и по – ранното образуване на делото, поради което на прекратяване ще подлежи делото, образувано по по –късно подадената молба. Също поддържа, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на влязло в сила определение №394 от 10.11.2014г. по ч. гр.д.№445/2014г. на Видински окръжен съд, с което две въззивни жалби, постъпили в съда срещу едно и също решение на първата инстанция, подадени от едни и същи жалбоподатели, са квалифицирани като самостоятелни жалби. По третия въпрос твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №72/13.04.2016г. по гр.д. №3582/2015г. на ВКС, ГК, IІІ г.о., решение №157/08.11.2011г. по т.д. №823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №191/25.07.2013г. по т.д. №63/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., в които се приема, че препращането към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивната инстанция от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба. Поддържа, че по четвъртия въпрос съдът е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №434/13.05.2010г. по гр.д.№6300/2014г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение №438/12.01.2012г. по гр.д.№76/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., в които се приема, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото, Също твърди,че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, като се позовава на определение №179/2016г. по ч.гр.д.№300/2016г. на Видински окръжен съд. Поддържа, че вторият и петият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях липсва съдебна практика, както и ясен отговор в закона.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място], счита, че частната жалба е недопустима, съответно че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като в нея не е формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Претендира разноски.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството
С разпореждане № 1460/28.01.2015г. по т.д. №4041/14г. Софийски градски съд, ТО, 22 състав, след като е приел, че ищцата Е. К. не е изпълнила изцяло и в срок дадените указания по редовността на исковата молба, е върнал същата в частта по исковете с правно основание чл.71 от ТЗ и чл.29 отЗТР. Ищцата е била уведомена за това разпореждане на 09.02.2015г., чрез адв. Г.. На 16.02.2015г. ищцата е подала частна жалба с вх.№ 19868 срещу разпореждане №1460/ 28.01.2015г. С разпореждане от 17.02.2015г. съдът е оставил частната жалба без движение и е дал указание на ищцата да внесе 15 лева държавна такса по сметка на САС. Това разпореждане е връчено на ищцата на 26.02.2015г., чрез процесуалния й представител адвокат Г.. С разпореждане № 10775/13.03.2015г. съставът на СГС, след като е констатирал, че указанията за внасяне на ДТ не са изпълнени, е върнал частната жалба с вх. № 19868/16.02.2015г. Съобщението за това разпореждане е връчено на ищцата на 27.03.2015г. и е влязло в сила на 04.04.2015г.
На 16.02.2015г. ищцата е подала и частна жалба срещу определение от 28.01.2015г. по т.д. №4041/14г. на Софийски градски съд, ТО, 22 състав, с което е оставена без уважение молбата й за допускане на обезпечение на предявените искове. На тази жалба е даден вх.№20379/17.02.2015г. в регистратурата на СГС, а по нея е образувано в.ч.т.д.№1530/2015г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. Частната жалба е подадена чрез куриерска фирма Speedy заедно с екземпляр от частната жалба срещу разпореждане №1460/28.01.2015г. по т.д. №4041/14г. на Софийски градски съд. Последният е останал пришит в кориците на в.ч.т.д.№1530/2015г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. С разпореждане от 03.10.2016г. по т.д. №4041/14г. на Софийски градски съд, ТО, 22 състав, е приел, че документът, подаден чрез куриер на 16.02.2015г., съдържащ се в кориците на ч.гр.д. №1530/2015г. на САС и озаглавен частна жалба срещу разпореждане № 1460 от 28.01.2015г. по т.д. № 4041/2014г., на СГС, ТО, 22 състав, не представлява отделна самостоятелна жалба, а има характер на допълнение/ уточнение към частната жалба с вх.№ 19868/16.02.2015г., и е върнал същия. За да потвърди това определение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че спорният документ е напълно идентичен по съдържание с частна жалба с вх. № 19868/16.02.2015г., с изключение на заглавната страница, като в изпратения по куриер документ са посочени номера и датата на атакуваното разпореждане; на страница трета в раздел І.1 от документа, вместо чл. 92а от Наредба №1 от 14.02.2007г., изписан в частната жалба от 16.02.2015г., е изписан чл.94, ал.1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г.; вместо датата 12.02.2015г. в документа е изписана датата 16.02.2015г. Изложил е доводи,че и този документ, както и частната жалба, входирана в съда на 16.02.2015г. са изготвени и подписани от адв В. Г., в качеството й на процесуален представител на Е. К.. Направил е извод, че и в двата документа се съдържат оплаквания срещу един и същи акт и има искане за отмяната на един и същи акт.
Съдът е констатирал също, че в молбата си от 06.07.2015г. процесуалният представител на Е. К. признава, че с подадената чрез куриер частна жалба е поправила пусната в деловодството на 16.02.2015г. частна жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба, в частта относно иска по чл.71 от ТЗ и чл.29 от ЗТР, като е поправила погрешно изписан законов текст.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Първите два формулирани от частната касационна жалбоподателка въпроса не отговарят на общото изискване за достъп до касация, доколкото не са свързани с тълкуването и прилагането на конкретни правни норми, а с тълкуването на волята на жалбоподателката, обективирана в двата документа, озаглавени частна жалба срещу разпореждане №1460/28.01.2015г. по т.д.№4041/2014г., единият от които е заведен в регистратурата на СГС, а другият е подаден чрез куриерска фирма на същата дата, но е пришит в кориците на в.ч.т.д.№1530/2015г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. Доколко те съставляват отделни частни жалби или едната е молба – уточнение към другата, е въпрос на преценка на съдържанието на двата документа. Евентуални грешки на съда при формирането на фактическите изводи или при тълкуването на изразената в частните жалби на страните воля, са относими към правилността на определението, но не и към основанията за достъп до касационен контрол. При липсата на основната предпоставка за достъп до касация, не следва да се проверява наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Третият формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по отношение на него не е доказано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от разрешението, дадено в цитираните от жалбоподателката решение №72/13.04.2016г. по гр.д. №3582/2015г. на ВКС, ГК, IІІ г.о., решение №157/08.11.2011г. по т.д. №823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №191/25.07.2013г. по т.д. №63/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., в които се приема, че препращането към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивната инстанция от задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба. В случая въззивният съд е обсъдил оплакванията в частната жалба относно липсата на идентичност в съдържанието на двете частни жалби, подадени на 16.02.2015г., съответно в деловодството на съда и чрез куриерска фирма, като е направил самостоятелна преценка на това съдържание. Наред с това е обсъдил и доводите, че частната жалбоподателка не е могла да установи, че определението на съда относно частната жалба, входирана в регистратурата, касае по какъвто и да е начин частната жалба, подадена по пощата. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички всички доводи на страните, както и да мотивира своя акт, дори и когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от жалбоподателката съдебна практика по чл.290 от ГПК.
Четвъртият въпрос не е обуславящ изхода на спора, доколкото основанието поради което въззивният съд е счел намиращата се в кориците на ч.гр.д.№1530/2015г. на САС частна жалба за недопустима е нейният характер на молба – уточнение, а не на самостоятелна частна жалба. Съдът не е проверявал правилността на указанията, дадени от СГС с разпореждането от 17.02.2015г., доколкото те обуславят правилността на разпореждане №10775/13.03.2015г., с което е върната частна жалба вх.№19868/16.02.2015г. Това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила, поради което правилността му не е предмет на настоящото производство.
Последният въпрос е свързан с предмета на спора, доколкото с разпореждането си от 17.02.2015г. първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване нередовностите на частна жалба вх.№19868/16.02.2015г., не и на документа, подаден на същата дата чрез куриер, който е счел за молба – уточнение. По този въпрос обаче не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По приложението на разпоредбата на чл.262 от ГПК е формирана непротиворечива практика Съгласно определение №117/17.02.2012г. по ч.т..д.№996/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., за да бъде върната жалбата на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, страната трябва да е уведомена надлежно за констатираните от администриращия съд нередовности и за срока, в който те следва да бъдат отстранени, за да може да предприеме необходимите процесуални действия за привеждане на жалбата в съответствие с изискванията на закона и указанията на съда. Съгласно определение №405/11.06.2014г. по гр.д.№1977/2014г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., съобщението до страната да отстрани допуснати нередовности , дори да е редовно връчено по реда на ГПК, ще обуслови законосъобразното прилагане на чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК само тогава , когато съдържанието на съдебното разпореждане е ясно и съобщението засвидетелства, че същото е достигнало до своя адресат. В цитираните определения задължението по чл.262 от ГПК се свързва с нередовностите на депозираната от страната жалба, а не с пороците на последващите молби – уточнения, които се преценяват от съда само оглед на това дали чрез тях са изпълнени указанията по чл.262 от ГПК. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. чл. 275, ал.2 ГПК вр. с чл. 262, ал. 2 от ГПК. Доколкото не са налице промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат преразглеждането на формираната постоянна съдебна практика по поставения въпрос, то не се обосновава основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определение №392/02.02.2017г. по в.ч.т.д.№5476/2016г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
При този изход на спора частната касационна жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата [фирма], [населено място], направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №392/02.02.2017г. по в.ч.т.д.№5476/2016г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОСЪЖДА Е. Е. К. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх…, ет…, да заплати на [фирма], ЕИК…., със седалище и адрес на управление гр София, [улица], ет.., сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.