О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София 20.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 130 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Хелио-тур-с”А. гр. С., чрез процесуалния си представител-адвокат Д. против въззивно решение № 27 от 19.06.2009г.по в.гр.д. № 68 по описа за 2009г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 299 от 30.12.2008г. по гр.д. № 1140/00г.на Бургаски окръжен съд,с което е осъден „Хелио-тур-с”А. гр. С. да заплати на И. Т. М., П. И. Ш.,С. И. П. ,Б. И. П. и И. А. И. сумата от 38 289лв., от която 26 280лв.- обезщетение за лишаване от право на ползване на имот 21.2дка в местността”Куру чешме” в землището на гр. С. за периода 01.1997г.-06.2001г. и 11 469лв.- обезщетение за забава/без посочен период/,лихва върху сумата от 26 280лв. считано от 5.07.2000г.до окончателното й изплащане и са присъдени следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената жалба се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по поставените въпроси- 1. за нарушаване правото на защита на страната/с оглед твърдения за неуведомяване за първото насрочено съдебно заседание/, 2. за дължимостта на обезщетението,с оглед твърдение за липса на връчена покана и 3. за основателността на иска. Във връзка с твърдението за противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС-се позовава на две казуални решения на ВКС/ решение № 204 от 29.06.2009г.по гр.д. № 175/08г.на Іг.о. и решение № 904 от 7.11.2008г.по гр.д. № 3278/07г. на І г.о./
Срещу така подадената жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете за основателен предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, въззвиният съд се е позовал на влязлото в сила решение по гр.д. № 569/97г.на БРС,с което със сила на присъдено нещо-между страните е бил разрешен въпроса за собствеността,като в производство по чл.108 от ЗС е прието,че ищците са собственици на процесния имот и им е присъдено обезщетение за лишаване на право на ползване върху същия за период от 1.05.1993г. до края на 1996г. Настоящата претенция е за следващия период –от началото на 1997г.-до предявяване на иска- 5.07.2000г. Във връзка с претенцията за обезщетение за забава- въззивният съд се е позовал на връчената покана от 19.07.92г.,като е счел,че при наличието й –не е необходимо изпращането на повторна.
Посочените от касатора въпроси, определящи рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира подадената касационна жалба -за нарушаване правото му на защита,за дължимостта на обезщетението и за основателността на иска-не покриват изискванията нито за общото,нито за някое от допълнителните основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така,защото-както беше посочено в ТР №1/09г.на ОСГТК на ВКС –поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. В случая -по никой от така поставените три въпроса от касатора – нито за нарушаване правото му на защита,нито за дължимостта на обезщетението, нито за основателността на иска, съдът може да се произнася на сегашния етап по допускане на касационната жалба без да бъдат нарушени принципите на непосредственост и устност. На практика –касторът не поставя въпроси, за които да е възможно извършването на преценка на посочения допълнителен критерии за селекция по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросите за дължимостта на обезщетението за забава /приемаме, че това е имал пред вид касатора, независимо,че не е конкретизирал- дали има пред вид обезщетение за лишаване от право на ползване или за забава,но с оглед другия поставен въпрос за основателността на иска -това се подразбира/ и за това,кога е основателен иска по чл.59 от ЗЗД- са въпроси,които не изискват промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и по отношение на тях- законите не са непълни, неясни или противоречиви, за да се налага създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Не е налице и някое от другите две допълнителни условия по чл.280 т.1 и т.2 от ГПК.Както беше посочено в ТР №1/09г.на ОСГТК на ВКС- практиката на ВКС по отделни казуси е незадължителна за съдилищата и тя не попада в рамките на посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което и съдът не обсъжда същото във връзка с представените с изложението към касационната жалба две решения на ВКС. По отношение на тях не може да се приложи и критерият за селекция по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като в тях са разгледани други казуси,дадени са разрешения на други въпроси,различни от поставените в настоящето изложение и въз основа на тях не може да приеме,че е налице противоречиво решаване от съдилищата/ разрешеният въпрос в обжалвания въззивен акт не е в противоречие с дадено разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в цитираните влезли в сила решения/.
Мотивиран от изложеното и като счита,че не са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 19.06.2009г.по в.гр.д. № 68 по описа за 2009г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.