О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
Гр.София, 19.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 172 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д”А. , гр. С. срещу решение № 184/14.10.2008г., постановено по гр.д. № 631/2008г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е уважен иска на М. И. Д. против “Д”А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 28000 лв. до 42000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за причинените от застрахования неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в болки и страдания от получени травматични увреждания. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и счел за неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Според касатора същественият материалноправен въпрос по делото е относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, при наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. За обосноваване на допустимостта на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът представя: Реш. от 09.12.2002г. по гр.д. № 1929/2002г. и Р. № 93/11.04.2008г. по гр.д. № 903/2007г. на Софийския апелативен съд, без данни второто решение да е влязло в сила.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е съществен за изхода от спора по иска с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването на материалноправния въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които липса единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база, че претенцията се основава на настъпила смърт на пострадалото от ПТП лице. По отношение на наличието на съпричиняване оплакването в касационната жалба касае необоснованост на въззивното решение, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184/14.10.2008г., постановено по гр.д. № 631/2008г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.