Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
321_11_opr_chj_gpc_obezs_izp_list.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
С., 24.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 321 /2011 г.:
Производство по чл. 274,ал.1,т.2 вр. чл. 407 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Ж. В. срещу определение от 23.03.2011 г., постановено по гр.д. № 652 /2005 г. на Видинския окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за обезсилване на изпълнителния лист, издаден по делото.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно поради това, че с влязло в сила решение по друго дело между страните е установено, че материализираното в изпълнителното основание изпълняемо право не съществува.
Насрещната страна Д. В. Д. не изразява становище по частната жалба.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че изпълнителният лист за предаване на владението на мотоциклет е издаден по делото въз основа на. въззивно решение по делото, оставено в сила с решение от 2007 г. на ВКС, с което М. Ж. В. е осъден да предаде на Д. В. Д. владението на мотоциклет, предмет на договор за покупко-продажба от 2004 г.; с молбата за обезсилване М. Ж. В. е представил препис от влязло в сила съдебно решение от 2010 г., с което между М. Ж. В. и Д. В. Д. е установено, че договорът за покупко-продажба от 2004 г. на мотоциклета е нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, но в ГПК няма предвидена процедура за обезсилване на влязло в сила решение по друго дело, поради обстоятелства, установени в друго дело, че влязлото в сила решение по друго дело не може да послужи като изпълняемо право по отношение на влязло в сила решение.
Жалбата е неоснователна, а обжалваното определение правилно, тъй като :
Действително правилото на чл.433,ал.1,т.3. ГПК (разпоредбата урежда основанията за прекратяване на изпълнително производство) предвижда хипотези на обезсилване на изпълнителен лист и същевременно ги отграничава от хипотезите по следващата т.4., в които с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен, в които случаи (по т.4) законодателят е предвидил възможност длъжникът да иска прекратяване на производството от съдебния изпълнител.
В случаите, когато изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила решение, обезсилването може да се основано само на влязъл в сила съдебен акт, с който този акт бъде прогласен за нищожен или отменен, но както посочихме последната хипотеза е предвидена като отделно основание в чл.433,ал.1,т.4 ТПК, по силата на която на длъжника е предоставена възможност да иска прекратяване на изпълнителното производство от съдебния изпълнител, поради което длъжникът няма интерес да иска обезсилване на изпълнителния лист от съда.
Подобни са и предвидените в т.7 хипотези – когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или чл.440 ГПК, може да се иска прекратяване на изпълнителното производство, но не обезсилване на изпълнителния лист.
Не са предвидени други случаи, в които влязъл в сила съдебен акт да бъде основание за обезсилване на изпълнителния лист.
Поради изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, което е законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора частният жалбоподател няма право на разноски, насрещната страна не претендира разноски, нито е доказала, че е направила такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.03.2011 г., постановено по гр.д. № 652 /2005 г. на Видинския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.