3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№392
гр. София,07.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 2449 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], срещу определение № 395 от 19.04.2013г., постановено по ч. гр. д. № 282/2013г. от Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 463/ 04.03.2013г. по гр.д. № 3638/ 2012г. на Районен съд- Хасково за прекратяване на първоинстанционното производството, като недопустимо.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно, поради което иска неговата отмяна.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за допустимостта на иск по чл.124, ал.5 ГПК, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 470/ 27.07.2009г. по гр.д. № 378/ 2009г. на ВКС, ГК, и касае точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от предявените искове от ЕТ в несъстоятелност по отношение на заличения от списъка на синдиците Г. К. Х. /бивш синдик/ за установяване по отношение на ответника, че същият не е имал представителна власт да упражнява права н синдик в периода от 13.10.2006г. до 10.05.2006г., когато е извършил правни действия, изразяващи се в: провеждане на Общо събрание на кредиторите; провеждането на търг за продажба на имущество, на който не са се явили купувачи; изготвяне на документи за изповядване на сделка с потенциален купувач, които действия представляват престъпление по чл.274, ал.1 НК. Решаващият състав се е позовал и на извършена конкретизация на исковата молба от ищеца, според която се иска установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за гражданско правоотношение – сключена сделка за покупко- продажба на недвижим имот, по която ответникът е извършил подготовката, но не и изповядването на сделката. Окръжният съд извежда недопустимостта на иска по чл.124, ал.5 ГПК от липсата на значение на твърдяното престъпно обстоятелство за гражданското правоотношение, тъй като лицето, лишено от качеството на синдик, не е изповядал посочената нотариална сделка, а само е участвал в подготвянето на документите за същата, с оглед самите твърдения на ищеца.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от частния касатор процесуалноправния въпрос относно допустимостта на иска по чл.124, ал.5 ГПК се обхваща от предмета на спора и е обусловил изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не са налице посочените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Цитираната задължителна съдебна практика касае незадължителния характер за гражданския съд на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното преследване, който въпрос не е разглеждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на спора. Решаващият извод за липсата на правен интерес от иска по чл.124, ал.5 ГПК в атакувания акт в случая е направен на плоскостта единствено на констатацията за липса на значение на твърдяното престъпно обстоятелство за гражданското правоотношение / за договора за покупко- продажба/. Доколкото в обжалваното определение не се съдържа отговор на въпроса, разгледан в посочената от частния касатор задължителна практика, то не е налице и поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на акта с практиката на ВКС.
Не се доказва осъществяването и на второто релевирано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение №1 / 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г., значението за точното прилагане на закона и за развитие на правото е едно единно основание за допускане на касационния контрол, докато в изложението на частния касатор същият се позовава единствено на точното прилагане на закона. Нещо повече, липсва и каквато и да е мотивировка, обосноваваща възникването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 395 от 19.04.2013г., постановено по ч. гр. д. № 282/2013г. от Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.